— Какво смятате да направите, милорд? — попита Джак. — Синът ви можеше да ме убие. Не мога просто да забравя това.
— Веднага щом науча къде се е установил Роджър, лично ще го кача на първия кораб за Америка Той ще трябва да живее на издръжка докато не навърши пълнолетие догодина. Мога да ви уверя, че докато съм жив, никога няма да стъпи отново на английска земя. Освен това ще наредя на адвокатите си да изготвят документи, в които да посочат по-малкия ми син за мой наследник. Щом титлата не е наследена в случая мога да постъпя както пожелая. Това удовлетворява ли ви, милорд?
— Не желая да съсипвам толкова добър човек като вас, Монтклеър, нито пък семейството ви. Ще оставя случая във ваши ръце.
— Знам къде е отседнал лорд Роджър — съобщи Мойра на мъжете. — Той се е настанил в „Хен енд Рустър“.
Джак я погледна изненадано, а Монтклеър просто кимна и й благодари, също и на Джак и се надигна да си върви. Спря на вратата.
— Ще направя всичко, което е по силите ми да сложа край на слуховете за вас с Мойра. Това е най-малкото, което бих могъл да направя. Прости ми, Мойра, че някога поставих под съмнение почтеността ти.
— След много кратко време мълвата няма да означава нищо — каза Джак. — Ще направя Мойра своя жена.
Объркването на Монтклеър даде ясна представа на Мойра как биха реагирали благородниците, ако тя наистина се омъжи за Джак. Скандалът ще го съсипе. За негова чест, Монтклеър бързо се съвзе и реагира мило:
— Желая ви щастие.
16
През тази нощ докато Мойра лежеше в леглото, мислите следваха променливите й чувства. Решението да напусне Джак бе болезнено и тя не го бе взела лесно. И дума не можеше да става да се омъжи за херцог. Просто не беше редно. Реакцията на Спенс на изявлението на Джак, че ще се ожени за Мойра, разкри безумието на неговото решение. Той беше, меко казано, смаян. Спенс можеше и да й е приятел, но приятелството се простираше само дотук. Неговото мълчаливо неодобрение бе по-красноречиво от всякакви думи.
Спенс се бе отбил по-рано същия ден. Когато тя излезе от стаята, за да се погрижи за напитките, се забави на вратата достатъчно дълго, че дочу как Спенс каза: „Навлизаш в опасна зона, старче. Със сигурност Мойра е красавица, но ти сега имаш дълг към обществото. Все още не са те оправдали напълно след шегата, която им изиграхме. Направи Мойра своя любовница, но не се подигравай с обществото, като сключиш неравен брак. Черния Джак можеше да се измъкне, като се изплези на аристокрацията, но херцог Ейлсбъри трябва да се придържа към строги правила.“
Тя не чу отговора на Джак, защото избухна в сълзи. Това, което каза Спенс, беше истина. Колкото по-дълго останеше, толкова по-трудно щеше да й бъде да си отиде. Тя твърде много обичаше Джак, за да го съсипе. Не се издаде, че е чула забележките на Спенс, докато тайно кроеше плановете си.
Мойра все още бе напълно будна, когато удари полунощ. Тялото й отказваше да приеме това, което разумът и знаеше: не можеше да притежава Джак Грейстоук За нещастие то ясно помнеше любовта на Джак — всяко докосване, всяка милувка. Обхвана я все по-силен пожар. Отхвърли настрана завивките и се опита да освободи съзнанието си от интимните, прекрасно порочни, неща, които направи Джак и помръкна. Въпреки че не можеше да го има, тя никога нямаше да престане да го желае или да изпитва нужда от него. Никога нямаше да спре да го обича.
Джак неспокойно крачеше из стаята. Лицето му бе гневно изопнато, а тялото му напрегнато като тетива. По някакви причини Мойра странеше от него, откакто й предложи брак „Слава Богу, че не чу как Спенс изрича неодобрението си за брака ни“, мислеше си с признателност. Все пак той беше категоричен. Желаеше Мойра и щеше да я има, по дяволите. Не беше сигурен, че му харесва да е херцог. Никой не го беше грижа какви ги върши, преди титлата херцог да се стовари върху него. Защо сега да е от значение? Да си уважаван, въобще не се оказа това, което си представяше, реши той.
Чудеше се дали наистина се е променил толкова много. Пиенето вече не го интересуваше, хазартът също. Жените все още го привличаха, но Мойра беше единствената, която желаеше в леглото си. Какво се беше случило с него? До неотдавна бе доволен от съществуването си, а после някакъв злонамерен призрак нахлу в живота му. Той искрено се надяваше лейди Амелия да е удовлетворена и да се е завърнала в тъмното минало, към което принадлежеше.
Все още имаш нужда от мен.
Недоловимите думи се блъснаха в стените на мозъка му. Той се обърна назад и ето — тя беше там.
— Моля за извинение. Вярвах ти, докато ме доведе при Мойра, но занапред не се нуждая от теб, милейди. Изпратих Петибоун да издейства специално разрешително, за да можем да се оженим с Мойра. Сега то лежи на бюрото ми.