Когато пресмяташе колко й трябват, за да си осигури безопасно пътуване до дома, тя се зарече, че по някакъв начин ще се разплати с него. По-късно, когато вероятността да забележат отсъствието й беше най-малка, тя крадешком излезе от къщата, нае файтон до пристанището и откри, че на следващия ден един кораб заминава за Ирландия. Завърна се, преди Джак да се прибере надвечер.
Глупак!
Джак рязко се изправи, загръщайки се в чаршафа, докато търсеше своя среднощен посетител в тъмната стая. Лейди Амелия стоеше до прозореца с гръб до него.
Глупак Защо не се вслуша в моето предупреждение?
— По дяволите, милейди, ти не разбираш. Предложих на Мойра, а тя направо ме отряза. Очевидно е, че не ме иска за съпруг, следователно ще бъда неин любовник и защитник. Втълпила си е откачената идея, че ако се омъжи за мен, ще съсипе живота ми. Проклятие! Ако си бях останал сър Джак, вместо лорд Джак, Мойра нямаше да е толкова зле настроена срещу брака ни. От друга страна обаче — той се огледа замислено, — ако си бях останал сър Джак, можеше да се оженя за лейди Виктория, а това щеше да бъде направо трагедия.
Лейди Амелия не се успокои. Тя се обви със сияние в цветовете на дъгата и изчезна в облак дим.
— По дяволите, точно по женски — измърмори Джак, удари силно с юмрук по възглавницата, и отново легна.
Нуждаеше се от едно питие, но се опасяваше, че ако отново се върне към предишния си разпуснат живот, лейди Амелия ще се завърне и ще го преследва до края на дните му. Той си имаше достатъчно проблеми и без някакъв раздразнителен дух да му усложнява живота Затвори очи и се опита да заспи. Като не успя, се опита да си спомни наяве всяка еротична подробност от чувственото тяло на Мойра и неговите очарователни извивки. Все още й беше ядосан, все още се гневеше, че го отблъсна. Искаше му се да влезе в нейната стая и да я разтърси, докато не си възвърне разума.
След като премисли внимателно обаче, намери, че любовницата е по-малката злина от съпругата. Припомни си и реакцията на Мойра, когато й каза, че е наел къща за нея. Тя го бе разярила толкова много, че той бе изпаднал в истерия. По една щастлива случайност успя да намери идеалното място. За щастие сега разполагаше със средства да издържа метресата си на ниво. В едно нещо беше убеден: тя нямаше да го напусне. Той я желаеше, и проклет да бъде, ако не я притежава. Искаше да е негова съпруга, но щеше да се задоволи и с любовница.
Мойра стисна здраво очи, за да спре сълзите си. Мисълта, че спи в това легло за последен път, я правеше нещастна. Само ако можеше за последен път да почувства ръцете на Джак около себе си, мислеше тя, обхваната от все по-засилваща се тъга. Да изпита радостта от неговата любов. Да почувства как пулсиращата мощ на неговото тяло прониква в нейното и я обладава с изпепеляваща страст. За жалост болезнените думи на Джак бяха издигнали стена помежду им, която изглеждаше непробиваема. Нейният собствен гняв не бе по-малко опасен. Неговите обиди я бяха наранили дълбоко, независимо дали бяха преднамерени, или не.
Внезапно Мойра долови нечие загадъчно присъствие. Сетивата й се изостриха, нервите й се опънаха. Сърцето й заби лудо, а по челото й избиха едри капки пот. Това което усещаше, беше нещо свръхестествено, нещо извън разумното обяснение. Тя претърси стаята, погледът й прелиташе от ъгъл на ъгъл, от сянка на сянка, а сърцето й биеше като чук Когато забеляза фигурата, обвита в искряща светлина, тя простена от страх.
Лейди Амелия отправи към Мойра пронизващ поглед, после сякаш се изпари през затворената врата, оставяйки мъглява диря след себе си.
— Почакай! Не си отивай. Коя си ти?
Мойра скочи от леглото, втурна се да отвори вратата, погледна надолу към салона и видя как духът спря пред стаята на Джак. Тя се взираше с тревога, докато наблюдаваше призрака да изчезва през затворената врата. Мойра стремително се спусна към спалнята, без да се замисли за последствията.
— Къде е тя?
Джак се надигна и запримига невярващо. Дали не сънуваше?
— Ти ли си, Мойра? Какво има? Да не си болна?
Босите крака на Мойра прошумоляха по износения килим, докато се приближаваше към леглото.
— Добре съм. Тя влезе тук. Аз я видях.
Джак разтърка очи, за да прогони съня от тях, обви един чаршаф около кръста си, стана от леглото и запали свещта.
— Кого си видяла?
Мойра започна да трепери, изплашена, че губи разсъдъка си. Блестящият ореол от светлината на свещта разкри, че стаята е празна и не крие опасност за нея и Джак.
— Тя влезе тук. Знам — в гласа й се прокрадваше паника. Треперенето на Мойра стана толкова отчетливо, че Джак постави ръце върху раменете й и я заведе до леглото.