— Бренди, Петибоун, в кабинета — кресна Джак с влизането си.
— Милорд, не мисля…
— Не ти плащам, за да мислиш, Петибоун.
Когато Джак влезе в кабинета си, Спенс се върна назад, за да поговори с иконома.
— Какво става, по дяволите? Какво му е на Джак?
— Госпожица Мойра замина. Негова светлост го приема зле.
— Защо е заминала? Джак беше луд по нея. Тя трябваше само да поиска, и той щеше да сложи целия свят в краката й. Той дори искаше да се ожени за нея.
— Подозирам, че й е предложил, но госпожица Мойра е отказала.
— Дамата има здрав разум. Нямаше да е редно. Херцог Ейлсбъри трябва да поддържа определен стандарт. Бракът му с нея щеше да бъде грешка, за която щеше да съжалява някой ден.
— Спенс, идваш ли, или смяташ цяла нощ да си приказваш с Петибоун? — Гласът на Джак беше изпълнен с нетърпение.
Спенс сви рамене и тръгна към кабинета. След няколко минути Петибоун пристигна с цяла бутилка бренди и две чаши.
— Затвори вратата след себе си, Петибоун, и си лягай. Тази нощ нямам нужда от твоите услуги.
— Какво ти става? — поиска да узнае Спенс. — Никога не съм те чувал да му говориш така рязко. Човекът те боготвори.
— Не заслужавам неговото отношение — каза жално Джак — Аз съм коравосърдечно копеле; нито титлата, нито богатството могат да променят това. Даже лейди Амелия ме изостави.
— По дяволите, Джак, говориш с гатанки. Какво се е случило?
— Ще ти кажа какво се е случило. Мойра ме напусна. Аз съм почти убеден, че е взела кораб за Ирландия, но няма да знам със сигурност, докато не запитам утре в корабното представителство. Помолих я да се омъжи за мен, за Бога, а тя ми отказа.
— Тя е по-разумна от теб — промърмори Спенс. — Приеми факта, че трябва да се ожениш за някоя от твоята класа. Аз харесвам Мойра, знаеш го, но мисля практично.
— Проклета да е практичността! Въобразих си, че съм влюбен в това момиче, Спенс. Тя беше недокосната, преди да отнема девствеността й. Отказа да се омъжи за мен. Разгневих се и поисках да ми стане любовница. Дори отидох и наех къща за нея. Възнамерявах да я настаня в разкош. В гнева си дори си внуших, че всъщност не искам съпруга, че от Мойра ще излезе по-добра любовница.
— Е, и какво стана?
— Трябваше да знам, че не би могла да приеме моите условия. Тя е твърде горда, за да живее като държанка, така че ме напусна.
Джак бръкна в джоба си, извади медальона на Мойра и го запрехвърля в ръката си. Той все още пазеше топлината на нейното тяло. Отвори закопчалката и косо погледна миниатюрата вътре.
— Какво е това? — полюбопитства Спенс.
— Медальонът й. Верижката се е скъсала и Матилда го намери, след като Мойра замина.
— Може ли да го видя?
Джак му го подхвърли със заучено безразличие. Спенс сръчно го улови и го задържа на светлината. Той замислено се вгледа в избледнелия образ на младежа, а веждите му се сключиха съсредоточено.
— Кълна се, че съм виждал точно тази снимка, само че по-голяма.
Джак тръсна глава, за да му просветне. Съжали, че посегна към първото си питие за вечерта. Алкохолът никога не решаваше проблемите. Трябваха му близо тридесет години, за да стигне до това заключение.
— Сигурен ли си? Мисли, човече! Не знам какво означава това за Мойра, но трябва да е важно, иначе тя нямаше да носи лика на този младеж Вземи го и виж какво можеш да откриеш Мъжът носи униформата на английската армия; това би трябвало да е от полза.
Спенс прибра медальона в джоба си и погледна косо към приятеля си:
— По дяволите, хлътнал си по това момиче, нали?
— Може би бях едно време. Сега не знам какво чувствам — мрачно си призна Джак. Никога не съм изпитвал това все едно съм сдъвкан и изплют. По дяволите! Иска ми се да потъна в забрава в благоуханната плът на някоя жена.
Спенс се ухили с разбиране. Това беше Джак, когото познаваше и който будеше неговото възхищение.
Има подходящо място. Мадам Фифи разполага с най-хубавите момичета в града но ти, разбира се, знаеш.
— Няма да помогне — каза Джак със съжаление. — Виктория беше повече от склонна, но разумът ми категорично отхвърли самата идея за това. Да не говорим за тялото ми, което се свива при мисълта да легна с нея или с която и да е друга жена. За Бога, Спенс, Мойра направо ми отне мъжествеността Ако не бях достатъчно начетен, щях да си помисля, че ми е направила някаква ирландска магия. Ти ме видя тази вечер на игралната маса нищо не можах да направя както трябва Уискито има вкус на помия, а превъзходното бренди киселее в устата ми.
Спенс съчувствено поклати глава:
— Тръгнал си по лош път, приятелю. Върви да си легнеш. След като се наспиш добре, нещата ще ти станат по-ясни. Аз ще се опитам да открия каквото мога за мъжа на миниатюрата.