Лейла все още прекарваше половината почивни дни при Чарлс, но не спеше с него. Имаше си своя — мъничка — стая в началото на коридора, който водеше към спалнята на големия котарак. Тя искаше да вмъкне Пип в къщата незабелязано, само че още беше десет часът и когато спряха отпред, лампите във всекидневната светеха.
— Е — въздъхна Лейла. — Май ще се запознаеш със съпруга ми. Готова ли си за това?
— Всъщност ми е любопитно.
— Браво, от теб ще излезе журналист!
Лейла почука на входната врата, отключи, надникна и извика, че води гост. Завариха Чарлс излегнат на дивана с купчина студентски работи върху гърдите и червен молив в ръката. Той все още изглеждаше добре, дългата му коса беше хваната на бяла опашка. На масичката имаше бутилка уиски, неначената. От пода до тавана бяха натрупани книги, няколко се въргаляха и по пода.
— Това е една от нашите стажантки, Пип Тайлър — представи я Лейла.
— Пип! — извика Чарлс и я огледа с нескрит сексуален интерес. — Чудесно име. Поражда „големи надежди“[26]! Ха-ха, сигурно често ти го казват.
— Рядко толкова директно — отвърна Пип.
— Пип си търсеше място да пренощува тази вечер — обади се Лейла. — Надявам се, че нямаш нищо против.
— Ти не си ли моя съпруга? Това не е ли нашата къща?
Чарлс се изсмя грубо.
— И все пак — измърмори Лейла и се отправи към коридора.
— Четеш ли, Пип? Имам предвид книги. Гледката на толкова много книги в една стая не те ли плаши?
— Харесвам книгите — отвърна Пип.
— Добре. Добре. Почитателка ли си на обиграния Джонатан, Джонатан Савоар Фер[27], както го наричам аз? Много от студентите ми си падат по него.
— Онази книга за животните?
— Същата. Твърди се, че пише и литература.
— Чела съм онази за животните.
— Толкова много Джонатановци. Истинска напаст от литературни Джонатановци. Ако човек чете само „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“, ще реши, че това е най-често срещаното мъжко име в Америка. Синоним на талант, величие. Амбиция, хъс. — Той вдига вежда към Пип. — Ами Зейди Смит? Страхотна, нали?
— Чарлс — обади се Лейла.
— Поседнете с мен. Налейте си нещо.
— Точно в този момент алкохолът ни е противопоказен. А и ти имаш да проверяваш студентски работи.
— Преди да се отдам на спокойния си отмарящ сън, а? — Той взе един лист от купчината. — „Всмъркахме линийки, дълги и дебели като сламки за млечен шейк.“ Проблемът е в сравнението, но кой ще каже в какво точно се състои той? Пип? Можеш ли да ми кажеш какво не е наред в това сравнение?
Пип като че ли се забавляваше на представлението, което Чарлс изнасяше за нея.
— Има ли разлика между сламките за млечен шейк и останалите сламки?
— Точно така, точно така! Пагубната вреда на недостоверния детайл. А и тръбичковидността на сламката за пиене, матовият блясък на пластмасата — няма как да не се прокрадне съмнението, че авторът не познава от личен опит физическите свойства на кокаина. Или че бърка дрогата с инструмента за нейната употреба.
— Или че просто се е увлякъл — подхвърли Пип.
— Или че просто се е увлякъл. Да. Точно това ще напиша отстрани. Ако щеш, вярвай, имам колеги, които не пишат никакви забележки! А аз наистина държа на този студент. Смятам, че би могъл да постигне нещо повече, ако му се покаже къде греши. Кажи ми, вярваш ли в душата?
— Не обичам да мисля за нея — отвърна Пип.
— Чарлс…
Той изгледа Лейла с комично тъжен укор. Защо го лишава, него, инвалида в количката, от тази нищожна частица удоволствие?
— Душата — заобяснява Чарлс на Пип — е химическо усещане. А това, което виждаш на дивана пред теб, е един прехвален ензим. Всеки ензим е създаден да изпълнява строго определена дейност. Той прекарва живота си в търсене на конкретната молекула, с която му е отредено да взаимодейства. И може ли ензимът да бъде щастлив? Има ли душа? Аз отговарям утвърдително и на двата въпроса! Това, за което е създаден ензимът, който лежи пред теб, е да открива лошото писане, да взаимодейства с него и да го подобрява. Ето в това съм се превърнал, подобряващ лошото писане ензим, който си плува в своята клетка. — Той кимна на Лейла. — А тя се тревожи, че не съм щастлив.
Пип се ококори, но преглътна коментара си.
— Тя още търси своята молекула — продължи Чарлс. — Аз вече знам моята. А ти знаеш ли твоята?
— Ще настаня Пип в стаята в мазето — каза Лейла.
— На сигурно място, искаш да кажеш, само дето не е чак толкова сигурно — отвърна той. — Неведнъж съм покорявал стълбите!
27
Savoir faire (фр.) — „обиграност, умения“; авторът се закача с Джонатан Сафран Фоер, американски писател, познат у нас с романа „Ужасно силно и адски близо“, по-долу става дума за документалната му книга „Да ядеш животни“. — Б. пр.