Выбрать главу

— Е, значи, няма какво. Аз съм скучна и обикновена. Както вече казах, знаеше с какво се забъркваш.

Изведнъж, без да усети как е скъсил разстоянието помежду им, тя отново се озова притисната в ъгъла. Устните му докосваха ухото ѝ, ръката му беше между краката ѝ. Настъпи неловък, напрегнат миг на пренагласа. Пип не можеше да си поеме дъх, но чуваше неговото тежко дишане. След това ръката му се плъзна нагоре по корема ѝ и обратно надолу в джинсите.

— Ами това — прошепна Андреас в ухото ѝ. — Не е ли твоя тайна?

— Относително тайна — отвърна тя с разтуптяно сърце.

— Може ли това да е причината, поради която да ти имам доверие?

Пип не можеше да повярва какво се случва. Той проникна с върха на пръста си в нея, тялото ѝ като че ли нямаше нищо против.

— Не знам — прошепна тя. — Може би.

— Разрешаваш ли ми?

— Ммм…

— Кажи ми какво точно искаш.

Тя не знаеше какво да отговори, но не биваше да мълчи, тъй като той вече разкопчаваше джинсите ѝ със свободната си ръка.

— Знам, че сама си го изпросих — прошепна Пип. — Само че…

Андреас отдръпна глава. Очите му искряха жадно.

— Само че какво?

— Ами — тя потрепери — не е ли редно първо да целунеш жената, преди да пъхнеш пръст в нея?

— Това ли искаш? Целувка?

— Ами, ако трябва да избирам между двете, в този момент, да.

Той вдигна ръце и хвана лицето ѝ. Тя усещаше своя аромат, примесен с мириса на мъжко тяло, европейски мирис, не неприятен. Затвори очи в очакване на целувка. Ала когато целувката дойде, Пип не откликна. Някак си не това искаше. Отвори очи и видя, че Андреас се взира в нея.

— Повярвай ми, не за това те доведох тук — рече той.

— Сигурен ли си, че и сега го искаш?

— Съвсем честно ли? Не толкова, колкото да те целуна другаде.

— О!

— Според мен ще ти хареса. А след това ще можеш да си тръгнеш и аз ще мога да ти имам доверие.

— Винаги ли се държиш така с жените? Така ли беше и с Тони Филд?

Той поклати глава.

— Казах ти вече. В такива връзки играя роля. На теб ти показвам истинската си същност, защото искам да си вярваме.

— Добре, но извинявай, ама защо благодарение на това да можеш да ми имаш вяра?

— Ти самата го каза. Ако Колин разбере за случилото се, няма да ти прости. Никой от стажантите няма да ти прости. Искам да имаш тайна, която само аз знам.

Тя се намръщи, опитваше се да схване логиката му.

— Ще ми дадеш ли тази тайна? — Андреас отново я хвана за бузите. — Ела в леглото.

— Май е по-добре да си вървя.

— Ти пожела да се качиш в стаята. Ти ме накара да дойда при теб.

— Прав си. Така е.

— Затова ела. Истинският ми Аз, този мъж, който е скрит дълбоко вътре в мен, иска да те вкуси. Ще ми позволиш ли да го направя? Моля те.

Защо го последва в леглото? За да покаже смелост. Да се подчини на увещанието на хотелската стая. Да си отмъсти на безразличните мъже в Оукланд. Да направи точно това, от което се боеше майка ѝ. Да накаже Колин, задето мисли повече за Андреас, отколкото за нея. За да бъде момичето, което е заминало за Южна Америка и там е забило известен могъщ мъж. Разполагаше с какви ли не съмнителни причини и в началото, когато той забави темпото, целуваше я по очите и галеше косата ѝ, плъзна устни по шията, разкопчаваше блузата ѝ, помагаше ѝ да свали сутиена, галеше гърдите ѝ с поглед, а след това и с длани, с устни, нежно свали джинсите ѝ, още по-нежно измъкна гащите, тези причини ѝ се струваха основателни. Тя усещаше треперещата му ръка на ханша си, усещаше възбудата му и това не беше малко, никак не беше малко. Андреас като че ли наистина копнееше за нейната тайна. Това, повече от negocitos[34], които той опитно извършваше с устата си, доведе до светкавичния ѝ оргазъм.

Веднага след това обаче се върна усещането, че не го харесва. Чувстваше се смутена, омърсена. Той я целуваше по бузите и шията, благодареше ѝ. Пип знаеше какво изисква доброто възпитание и ненамалялата настойчивост на Андреас подсказваше, че той го очаква. Да изкръшка, би било егоистично и гадно. Само че не можеше да го превъзмогне: не беше склонна да преглътне нещо, което не харесва.

— Съжалявам — измърмори тя и нежно го избута.

— Не съжалявай. — Той не ѝ позволи да се измъкне, покатери се върху нея и вклини обутия си крак между голите ѝ бедра. — Ти си невероятна. Не съм се и надявал да…

— Не, това определено беше страхотно. Беше много приятно. Никога не съм свършвала толкова бързо, толкова… разтърсващо. Беше… „леле, како“.

— О, боже — измърмори той и затвори очи. Отново я хвана за бузите и потри издутината в джинсите си в тялото ѝ. — Боже господи, Пип.

вернуться

34

Букв. „малки работи“ (исп.). — Б. пр.