Катя отметна глава.
— Времената бяха страшни, а той беше предател. Искаше да напуснем страната и след това, след като построиха Стената, беше готов на всичко. Опита се да ме унищожи. Да унищожи нас, баща ти и мен. Предполагам, че това не си го прочел в неговата версия.
За пореден път нейната неискреност разяждаше състраданието му като киселина. Беше дошъл най-добронамерено, с желанието да я предпази от срама. Ако се беше държала непресторено поне за миг, ако беше признала, че е направила грешка и че съжалява за стореното на Петер Кронбург, Андреас щеше да я защити.
— Но явно си го обичала достатъчно, за да задържиш детето му — подхвърли той.
— Ти беше мое дете, не негово.
— Ха! Ако можех да се откажа от тази чест, на мига щях да го направя.
— Ти си на върха. Справяш се блестящо. Колко лошо да е било детството ти?
— Добър аргумент. Издигнал съм се благодарение на твоите майчински умения. Но ако не му помогна да издаде мемоарите си, той ще ме изкара лицемер. Това ще ти хареса ли?
Катя поклати глава.
— Само заплашва. Нищо няма да направи. Изгори ръкописа и не му обръщай внимание. Хората вече не се интересуват от тези мръсотии. Ще мине и замине.
— Възможно е. Но ето ти една задача с повишена трудност: кое предпочиташ, аз ли да изглеждам зле, или ти? Помисли внимателно, преди да отговориш.
Тя се взираше право напред със стиснати устни.
— Трудна задача, нали?
Майка му се облегна, невиждащият ѝ поглед беше съсредоточен в някаква точка в празното пространство. Въпросът му сякаш беше предизвикал късо съединение в неуравновесения ѝ мозък. Андреас си представяше фугата в главата ѝ: „Една любяща майка винаги поставя на първо място добруването на сина си, а да си любяща майка, е нещо хубаво, но в този случай, ако поставя на първо място добруването на сина ми, това ще доведе до моето злепоставяне, а най-важното за мен е да не изглеждам зле в очите на хората, само че за да не се изложа, би трябвало да не поставя на първо място добруването на сина ми, а любящата майка винаги поставя на първо място добруването на сина си…“. И така нататък въртене в кръг.
— Липсата на отговор също е отговор — въздъхна той и се надигна. — Тръгвам си.
Катя не го спря, не каза абсолютно нищо. Изглеждаше толкова покрусена, че той нямаше да се изненада, ако тя се беше хвърлила през прозореца. Но разликата между него и нея беше способността ѝ да се самозалъгва. Майка му не се самоуби. Вместо това, след като Андреас впрегна връзките си и намери издател за „Престъпна любов“, която се задържа дванайсет седмици в класацията на най-продавани книги в „Шпигел“ и той пожъна всеобщи възхвали за подкрепата си за книгата, Катя замина за Лондон и си нае апартамент близо до дома на овдовялата си сестра. Там тя публикува — и то не къде да е, а в „Лондон Ривю ъв Букс“ — дълго, пълно с оправдания и смайващо неискрено есе за недостоверността на паметта на източногерманците. Продължи да живее, да живее.
Андреас — също. Имаше предостатъчно жени, които наистина харесваха секса и искаха да спят с него, а и тепърва трябваше да покори света. И едното, и другото бяха обсесия, но не патологична. За един дълъг период — през който талантливи младежи от различни държави се стичаха в проекта „Слънчев лъч“, и благодарение на познанията си по математика и логика Андреас се превърна в специалист по разбиване на компютърни защити и в доста добър програмист, а въодушевлението от публикуването на секретна информация нарастваше лавинообразно с разпространението на интернет, така че в крайна сметка той се сдоби с телохранител, който да го пази от лудите, и с екип от работещи pro bono адвокати да го защитават от правителствата и корпорациите, които си беше поставил за цел да дразни — десетте години затвор с Анагрет и Убиеца му се струваха като кошмар, от който се е събудил. Нито веднъж не се срещна с майка си, но в славното първо десетилетие на века, докато се наслаждаваше на спокойствието на серийната моногамност и на радостта от постоянните си успехи в преследването на славата, понякога се сещаше за реторичния ѝ въпрос колко лошо да е било детството му. Дори когато се наложи да избяга от Германия, а после се изплъзна от екстрадиране в Дания и намери неособено сигурно убежище в Белиз, късметът го следваше навсякъде.
И изведнъж един ден в Белиз Убиеца се върна. Вероятно той никога не го беше напускал, но Андреас го усети едва когато си тръгваше от крайбрежното имение на Тад Миликен след вкусен обяд. Тад Миликен беше създател на няколко рискови фонда в Силициевата долина, който се беше оттеглил в Белиз, за да избегне „неудобствата“ около повдигнатото срещу него обвинение в изнасилване в Калифорния. Той беше доказано луд, имаше жълта книжка, кълнеше се в Айн Ранд и се смяташе за свръхчовек и „аватар на сингулярността“[45], но иначе беше изненадващо приятен събеседник, стига да успееш да задържиш разговора около тениса и риболова. Миликен причисляваше Андреас към свръхчовеците и го броеше за втората — след себе си — световна знаменитост в Белиз, поради което държеше да са приятели, само че това не беше толкова просто. Андреас беше закъсал за пари и се надяваше да получи финансиране от Миликен, който все още разполагаше с немалко защитници в интернет, които си го спомняха умилено като „баща на Революцията“ и твърдяха, че жълтата му книжка му осигурява непробиваема защита по обвинението в изнасилване, само че той наскоро отново се беше появил в новините, тъй като беше застрелял папагала на съседите с инкрустирания със сребро колт 45-и калибър, с който не се разделяше, и Андреас не можеше да си позволи да бъде видян на публично място с него. Подобни мръсотии бяха опетнили завинаги репутацията на Асанж. Андреас се боеше, че ако хората напишат в Гугъл името „Тад Миликен“ и мярнат сред резултатите на първа страница „Андреас Волф“ и „изнасилване“, ще смесят русата му коса и заниманията му със злощастното съвпадение на първите букви в „Андреас“ и „Асанж“ и подсъзнателно ще останат с впечатлението, че си пада по петнайсетгодишни. А това отдавна не беше така. Затова той правеше всевъзможни салтоморталета в общуването си с Тад, за да скрие от него желанието си да се срещат само в имението му или на рибарската му лодка. Усилията му се подпомагаха от факта, че всеки път Тад му изпращаше шофьор с кадилак ескалейд с тъмни стъкла.
45
В областта на компютърните технологии под термина „сингулярност“ се разбира настъпването на онзи момент, в който изкуственият интелект ще задмине човешкия. — Б. пр.