Вътрешно майка им беше смачкана и разочарована от живота жена, вдовица на автомонтьор, починал от мозъчен тумор, но на външен вид беше трийсет и осем годишна красавица, не само по-хубава от Таня, но и по-близо до възрастта на Хорст. Откакто Таня излъга надеждите ѝ и не влезе в университета, двете се караха за абсолютно всичко, включително и за Хорст, когото майката смяташе за твърде възрастен за Таня. Когато стана ясно, че Хорст предпочита майката пред дъщерята, тя не смяташе, че има някаква вина за това. За щастие, Анагрет не беше у дома в съдбоносния следобед, когато Таня стана и каза, че иска да излезе да я подуха малко вятърът, и помоли Хорст да я повози с мотора. Той обаче отговори, че тримата трябва да обсъдят един болезнен въпрос. Разбира се, Хорст можеше да отиграе положението далеч по-добре, ала все пак едва ли имаше добър начин да поднесе новината. Таня изхвърча навън и три дни не се върна. После при първата изскочила възможност се премести в Лайпциг.
След като Хорст и майка ѝ се ожениха, тримата се пренесоха в невероятно просторен апартамент, където Анагрет си имаше своя стая. Тя съчувстваше на Таня и беше сърдита на майка си, но въпреки това харесваше пастрока си. Работата му — Хорст беше ръководител на профсъюза в най-голямата електроцентрала в града — беше добра, но не чак толкова, че да обясни лекотата, с която той успяваше да си осигури всичко, което пожелаеше: мощния мотор, просторния апартамент, портокалите, бразилските орехи и касетите с Майкъл Джексън, които носеше у дома. От описанието ѝ Андреас остана с впечатлението, че Хорст е от онези хора, чиято самовлюбеност е неопетнена от срам и поради това е заразна за околните. На Анагрет определено ѝ беше приятно с него. Той я возеше с мотора до спортната зала. Учеше я да кара на паркинга. В замяна тя се опита да му предаде няколко уроци по джудо, само че торсът му беше толкова непропорционално развит спрямо останалата част от тялото, че Хорст не можеше да пада както трябва. Вечер, след като майка ѝ отидеше на работа, Анагрет му разказваше за извънкласните занимания, с които изпълваше свободното си време с надеждата да я приемат в Erweiterte Oberschule[6], беше изненадана от схватливостта му и дори му каза, че е трябвало и той да завърши такова училище. Не след дълго тя започна да брои Хорст за един от най-добрите си приятели. На всичкото отгоре това се харесваше на майка ѝ, която мразеше работата си в болницата и изглеждаше все по-уморена от нея, и се радваше, че новият ѝ съпруг и дъщеря ѝ се спогаждат добре. Беше отписала Таня, ала Анагрет беше добро момиче, майчината надежда за бъдещето на семейството.
И тогава една вечер, докато Анагрет се приготвяше да си ляга, Хорст почука на вратата на стаята ѝ в невероятно просторния апартамент.
— Не си гола, нали? — попита той шеговито.
— По пижама съм — отвърна тя.
Той влезе и придърпа стол до леглото ѝ. Хорст имаше голяма глава и както Анагрет се опита да обясни на Андреас, на нея ѝ се струваше, че сякаш именно заради големината на главата му всичко става така, както той реши. Все едно всеки си казва: „О, главата му е толкова прекрасна, нека му дадем каквото иска“. Нещо такова. Онази вечер голямата му глава беше замаяна от бирата.
— Извинявай, че воня на бира — рече той.
— Ако и аз пийна малко, няма да усещам нищо.
— О, откъде се извъди специалист!
— Просто така казват всички.
— Ако спреш да тренираш, може и да ти дам да изпиеш една бира, но тъй като няма да спреш, няма и да пиеш.
На нея ѝ допадаше как се шегуват един с друг.
— Ама ти тренираш и пак пиеш бира.
— Тази вечер пих, защото имам да ти казвам нещо важно.
Тя се взря в голямата му глава и видя, че тази вечер лицето му наистина изглежда различно. В очите му се таеше мъка. А и ръцете му трепереха.
— Какво се е случило? — попита Анагрет разтревожено.
— Можеш ли да пазиш тайна?
— Не знам.
— Трябва да си сигурна, защото само на теб мога да го кажа и ако не го запазиш в тайна, всички ще пострадаме.
Тя се замисли.
— А защо трябва да ми го кажеш?
— Защото те засяга. Става дума за майка ти. Ще си мълчиш ли?
— Ще се опитам.
Хорст си пое дълбоко дъх, който след миг излезе с лъх на бира.
— Майка ти е наркоманка — рече той. — Оженил съм се за наркоманка. Краде наркотици от болницата и се друса и там, и вкъщи. Знаеше ли?
— Не.
Не ѝ беше трудно обаче да му повярва. Напоследък майка ѝ изглеждаше страшно завеяна.
— Много е внимателна — продължи Хорст. — Никой в болницата не подозира нищо.
6
В ГДР гимназия, която дава правото да продължиш образованието си в университет. — Б. пр.