Щом пое по пътя на дисциплинирането и индоктринирането в началното училище, той започна да прекарва по-малко време с майка си, ала дотогава вече беше напълно убеден, че е случил на най-добрите родители на света. Все още му беше приятно да се прибере у дома и да кръстоса словесни шпаги с майка си на немски и на английски, сега беше в състояние да вникне по-задълбочено в любимите ѝ пиеси и романи и да бъде такъв, какъвто не беше баща му: читател и почитател на художествената литература; и макар че едновременно с това беше в състояние да види по-ясно, че майка му не е съвсем уравновесена (имаше и други психически сривове, на пода в кабинета, в банята, чести необясними отсъствия, последвани от невероятни оправдания), Андреас се отнасяше към приятелите и съучениците си със своего рода noblesse oblige[11], приемаше за даденост, че техните майки далеч не са толкова невероятни като неговата. Това убеждение устоя до пубертета.
На теория в Републиката на пошлостта нямаше нужда от психолози, тъй като неврозите бяха буржоазно заболяване, патологичен израз на противоречия, които по дефиниция нямаше как да съществуват в идеалната работническа държава. Въпреки това психолози се намираха, макар и малко, и когато Андреас беше на петнайсет, баща му го изпрати при един от тях. Андреас беше обвинен, че се е опитал да се самоубие, но видимият симптом беше прекомерно онаниране. Според него преценката кое е прекомерно беше крайно субективна, а и майка му смяташе, че това е съвсем нормален етап от пубертета, ала въпреки това той беше склонен да приеме, че баща му може и да е прав. Откакто беше открил извеждащия го от самоотчуждението таен проход под формата на възможността сам да си доставя наслада — едновременно беше хем доставчик, хем получател на удоволствието — Андреас все повече загърбваше всяка друга дейност, която му пречеше.
Най-времеемката от тези дейности беше футболът. Източногерманската интелигенция гледаше отвисоко на този спорт, само че на десет години Андреас вече беше попил майчиното си презрение към домораслата интелигенция. В споровете с баща си той изтъкваше, че Републиката е държава на работниците, а футболът е спортът на работническите маси, но това беше циничен аргумент, достоен за майка му. Всъщност харесваше футбола, защото той го отделяше от съучениците му, чието високо самочувствие беше без покритие. Андреас принуди най-добрия си приятел Йоахим, за когото беше мерилото за вкус и за обноски[12], да се запише заедно с него в юношеската школа. Ходеха да тренират на един стадион доволно далеч от „Карл Маркс Алее“ и с разговорите си за Бекенбауер и „Байерн Мюнхен“ успешно се „цепеха“ от съучениците си. Впоследствие, след като видя призрака, Андреас се хвърли презглава в спорта, тренираше с другите на стадиона и сам във „Вебервиезе“[13], тъй като се смяташе за невероятен голмайстор, а и това отвличаше мислите му от призрака.
Само че от него нямаше как да излезе голмайстор, а леснотата на самозадоволяването още повече изостряше недоволството му от защитниците, които постоянно проваляха опитите му да вкара. Сам, в стаята си, можеше да вкарва на воля. Там изпитваше недоволство единствено от това, че след като вкараше прекалено много пъти и не можеше да го направи отново, му ставаше скучно и се потискаше.
Като помощно средство да разпалва възбудата си, Андреас започна да скицира с молив голи женски тела. Първите му рисунки бяха изключително нескопосани, но той установи, че има някакъв талант, особено когато работеше по модели от списание, които разсъбличаше, докато ги прерисуваше; освен това откри, че ако, докато рисува с една ръка, другата е в гащите му, може да удължи приятната тръпка с часове. Върху по-несполучливите рисунки се изпразваше, смачкваше ги на топка и ги изхвърляше. По-хубавите ги пазеше и ги доизкусуряваше, отлагаше до последно изписването на балончета с мръснишки подкани и въздишки като в комиксите, тъй като, макар идеализираните лица и тела да си оставаха прекрасни, после се срамуваше от думите, които ги беше накарал да изговорят.
В крайна сметка Андреас съобщи на родителите си, че се отказва от футбола. Майка му одобряваше ipso facto[14] всяко нещо, което той направеше, ала този път баща му заяви, че в такъв случай трябва да си намери друго здравословно и също толкова времеемко занимание; затова, на път за вкъщи от тренировките една вечер, Андреас се хвърли от моста на „Райнщрасе“ в рехавите храсталаци, където, съвсем случайно, за последно беше видял призрака. Счупи си глезена и обясни на родителите си, че е скочил от глупост, да се докаже пред приятелите си.
13
Градски парк край едноименната спирка на метрото, недалеч от „Карл Маркс Алее“. — Б. пр.
14
Буквално от латински изразът означава: „със самото си възникване“, „със самата си поява“, „със самото си съществуване“. Преносно: „като логично следствие“, „като неизбежен резултат“. — Б. пр.