— Какво?!
— Цитат от Шекспир. Не, не съм.
— В гимназията имах един приятел, който се самоуби. Страшно ми напомняш на него.
— Веднъж наистина скочих от един мост. Но височината беше само осем метра.
— Значи, си по-скоро от тези, които действат безразсъдно.
— Направих го нарочно и го бях обмислил, не беше безразсъдно. И беше преди години.
— Не, говоря за сега — рече Урсула. — Надушвам нещо. Същото долавях и у онзи мой приятел. Търсиш си белята и като че ли не си даваш сметка какво означава това в тази страна.
В лицето не беше кой знае каква красавица, но това нямаше значение.
— Търся друг начин за съществуване — отговори той сериозно. — Не ме интересува какъв, стига да е различен.
— В какъв смисъл различен?
— Честен. Баща ми е професионален лъжец, майка ми е талантлива аматьорка. Щом те са на върха, какво говори това за тази държава? Слушала ли си „Have You Seen Your Mother, Baby“ на „Ролинг Стоунс“?
— Да, от албума „In the Shadows“.
— Първия път, когато я чух, бяха я пуснали по РИАС[16], усетих направо в червата си, че всичко, което са ме учили за Запада, е лъжа. Разбрах го само по звука, няма как общество, което е способно да роди такава музика, да е толкова онеправдано, колкото твърдят тук. Да, може да има лишения, да има известно незачитане на правата на работниците. Но въпреки незачитането и лишенията хората там са щастливи. А ако нашата държава иска да забрани тази музика, какво показва това за нея?
Говореше така колкото да се намира на приказка, надяваше се по този начин да спечели доверието на Урсула, ала още докато изричаше думите, осъзна, че вярва в тях. Сблъска се със същата ирония и когато се прибра в апартамента (все още живееше с родителите си), и седна да съчини нещо, което пред Урсула можеше да мине за истинска поезия: подтикът беше лъжлив, но това, което Андреас изразяваше на белия лист, се оказаха истински копнежи и страдания.
И така той стана, за кратко, поет. Не стигна до никъде с Урсула, но откри, че притежава талант за поетичния слог, подобен навярно на таланта си да рисува голи женски тела; само след няколко месеца едно от официозните списания прие да публикува първото му стихотворение и Андреас дебютира на сцената на поетичните четения. Мъжете от бохемските среди продължаваха да се отнасят към него с недоверие, но не и жените. Настъпи един щастлив период, в който той едва ли не всяка сутрин се събуждаше в леглото на различна жена из целия град, в квартали, за които дори не беше чувал, в апартаменти без баня и тоалетна, в абсурдно тесни стаички край Стената, в жилищни комплекси на двайсет минути пеша от най-близката автобусна спирка. Има ли по-сладка тръпка от това, в три сутринта да вървиш из забутаните улички на път към леглото на някоя жена? Нехайно да махнеш с ръка на съня? Неловко да се разминаваш с нечия майка с ролки и по пеньоар пред сърцераздирателно отвратителната баня? Андреас превръщаше преживяванията си в стихотворения, изящно римувани вариации на неповторима субективност в страна, чиято низост можеше да бъде понесена единствено благодарение на тръпката на сексуалното завоевание, и нито едно от произведенията му не му навлече неприятности. Хватката на властта върху литературата напоследък беше поотхлабена и позволяваше подобна субективност, ако не навсякъде, то поне в поезията.
Това, което го вкара в беля, беше цикълът от главоблъсканици, с които се забавляваше, когато беше твърде уморен, за да се бори с математиката. Хубавото на този тип поезия беше, че тя ограничаваше избора от думи. Сякаш след хаоса на детството с майка си Андреас копнееше за дисциплината на правилата на стихосложението и другите формални ограничения. На едно литературно четене за прохождащи поети, на което му бяха отпуснали само седем минути на сцената, той прочете няколко от своите главоблъсканици, тъй като те бяха кратки и не издаваха тайните си на слушателя, а само на читателя. След четенето една редакторка от „Ваймарер Бетреге“ го отрупа с хвалебствия и подхвърли, че може да намери място за някое негово стихотворение в новия брой. А Андреас защо се съгласи? Може би в него наистина имаше някакъв порив към самоубийство. Или пък беше заради надвисналата сянка на казармата, вече беше предизвикал скандал с отлагането ѝ заради високия пост на баща си. Дори и да го уредяха да служи в разузнаването или като радист, както беше най-вероятно, той пак не можеше да си представи да оцелее в казармата. (Поетичната дисциплина беше едно, военната дисциплина — съвсем друго.) Или пък просто защото редакторката на списанието беше колкото майка му и му напомняше за нея, беше заслепена от високото си самочувствие и облагодетелстваното си положение и не си даваше сметка, че е само маша в ръцете на висшестоящите. Сигурно се имаше за чувствителен поддръжник на младежкия субективизъм, за жена, която наистина разбира днешните млади хора; навярно за нея и нейните началници беше немислимо един млад мъж, още по-привилегирован и от тях, да се опита да ги злепостави, тъй като никой не забеляза това, което лъсна пред очите на всички още първия ден, след като списанието се появи по будките и книжарниците.
16
Създадена от САЩ радиостанция, излъчваща новини и забавни предавания за територията на Източна Германия; дейността ѝ е прекратена през 1993 г. — Б. пр.