Майчин език
Прикривах
обичта
си,
все
едно
ще
атрофира
в
абсолютен
мрак
на
анормална
сласт.
Отричах
цинично
и
адски
лукаво
изпепеляващата
страст.
Тя
изпълняваше
честно,
ежедневно,
с
кураж
и
яд
своите
тежки
родителски
обязаности.
Йезуитски
позволяваше
обичта,
близостта.
Елегантно
доукрасяваше
истината
тъй
естествено,
напомняше
ангел.
Чудо
ли
е
наистина
аскетичната
майчина
обич?
Йес.
Йерархията
обуздава
мечтата
атавистична
на
единствената
любов.
Чуй
Ада
на
Едип,
там
изпълняват
драми
едновремешни,
безвременни.
Отпървом
показва
Йокаста
обсесията,
ревността,
трагичната
си
ярост.
И
купува
с
егоизъм
чистота.
Изпуска
тя
сетне
илюзорен
лъжовен
аромат
и
ценна
остава
само
амброзията
на
майката.
Абсурдна
вяра.
А
щом
е
вечер,
сънувам
отново
пустота.
Последвалата дандания беше радост за душата. Списанието беше иззето и изпратено за претопяване, редакторката беше уволнена, началникът ѝ — понижен, а Андреас мигновено изхвърча от университета. Той излезе от кабинета на декана толкова широко ухилен, че чак сухожилията по шията му го боляха. Разни непознати се извръщаха след него, състудентите му се правеха, че не го забелязват, явно вече целият университет беше научил за случилото се. И това беше съвсем естествено, всички в Републиката, освен може би баща му, нямаха какво друго да правят по цял ден, освен да клюкарстват[17].
Когато излезе на „Унтер ден Линден“, Андреас забеляза черна лада, спряла до паркираните коли срещу главния вход на университета. В ладата седяха двама мъже и го наблюдаваха, не отвърнаха на помахването му. Не му се вярваше, че ще го арестуват, предвид кои бяха родителите му, но и не би имал нищо против. Ако не друго, ако го задържеха, нямаше да му се наложи публично да се отрече от стихотворенията си. Нали обожаваше секса? Обичаше да се изпразва? Ако човек се придържаше към буквалния смисъл на думите му, нима можеше да окаже по-висока почит на социалистическия строй от това, да му посвети ПОБЕДИТЕ НА ЧЛЕНА си? Дори и непокорният токмак в гащите заставаше мирно и отдаваше чест!
Ладата го следва през целия път до „Александерплац“, а когато Андреас излезе от метрото на „Щраусбергерплац“, на улицата го чакаше друга кола, също черна. Предишните две вечери беше спал във вилата край Мюгелзее, но след официалното си изключване вече нямаше смисъл да продължи да се крие от родителите си. Времето беше необичайно топло и слънчево за февруари, незамърсеният с въглищен дим въздух едва ли не сладнеше, не нагарчаше в гърлото, Андреас беше в толкова приповдигнато настроение, че му идеше да отиде до черната кола и ведро да обясни на хората в нея, че те дори и не могат да си мечтаят да станат толкова важни, колкото него. Чувстваше се като пълен с хелий балон, който се напъва да отскубне тънката си връвчица и да излети в небето. Надяваше се, че никога повече в живота му няма да му се налага да бъде сериозен.
17
В оригинала първата част от стихотворението е на английски, а втората — на немски, като в английския текст има скрит акростих на немски, а в немския— на английски; в българския превод в първата част акростихът върви от горе надолу, а във втората — от долу нагоре. — Б. пр.