С усещане за буца в гърлото, за което единственият лек беше работата, след вечеря Лейла се отправи към бившата приятелка на Коуди Флейнър. Остави лампата в стаята да свети и закачи на вратата табела да не я безпокоят. Небето беше ясно и тук-там мъждукаха бледи звезди, придаващите им смисъл съзвездия бяха замъглени от светлинното и праховото замърсяване. Сушата в Панхендъл[22] продължаваше вече пета година и сигурно скоро щеше да бъде издигната в ранг на постоянна промяна в климата. Вместо априлско снеготопене, прахоляк.
Докато караше, Лейла включи телефона към радиото на колата и с известно смущение изслуша разговора си с бившата съпруга на Коуди Флейнър. Смяташе се за добър, състрадателен човек, но при прослушването на записа долавяше как е манипулирала събеседничката си.
— Хелу… Каква е тази фамилия?
— Ливанска… Християнска. Израснала съм в Сан Антонио.
— И на мен ми се стори, че долавям тексаски акцент.
Само че Лейла отдавна не говореше с тексаски акцент, освен когато си имаше работа с тексасци.
— Да ме прощаваш, Лейла, ама не ми приличаш на жена, която греши в преценката си.
— Ха! Вгледай се по-внимателно.
— Значи, знаеш какво е да те мамят.
— Прекрасно знам какво е да си нещастен в брака.
— В това отношение ние, жените, наистина сме сестри. Телефонът ти достатъчно близо ли е?
— Не е задължително да го използваме…
— Не, не, искам да говоря. Крайно време е някой да ме изслуша, вече започвах да си мисля, че на никого не му пука. Нямам нищо против да ме изтипосаш в интернет как казвам: „Коуди Флейнър е негодник, лъжец и тъпанар“.
— Разбрах, че е станал редовен в баптистката църква.
— Коуди ли? Глупости! Той си е поставил за цел да прави точно обратното на това, което пише в десетте Божи заповеди. Знам от сигурен източник, че сега ходи с една деветнайсетгодишна от църквата. Записал се е там само защото баща му го е накарал.
— Разкажи ми нещо повече за онзи случай.
— Е, ти знаеш. Иначе нямаше да ме питаш. Хванали са го в издънка. Можел е да подпали Трета световна война, като е закарал онова чудо у дома със скъпоценния си „Рам“[23]. И дори не го уволниха от завода! Уволниха шефа му, а на Коуди му се размина с „преместване на друга длъжност“. Колко е хубаво баща ти да е голяма клечка, нали? Но мен ако ме питаш, свалям шапка на стария. За първи път, откакто Коуди ни заряза, започнах да получавам издръжка.
— Започнал е да плаща издръжка за децата?
— Засега. Ще видим колко ще издържи да се прави на праведен. Докато малката му приятелка в църквата не се угои съвсем, сигурно.
— Как се казва тя?
— Дебела Крава.
— А на шофьорската ѝ книжка какво пише?
— Марли Коупленд. Предполагам, си мислиш, че е много грозно, дето продължавам да се ровя какви ги върши той.
— Не, напълно те разбирам. Той е бащата на децата ти.
— Но момичето няма да говори с теб, не се и надявай. Освен ако Коуди не се съгласи.
При пътуването на изток по булевард „Амарило“ се минаваше в бърза последователност покрай затвора със строг режим „Клемънтс“, месопреработващо предприятие на „Маккаскил“ и завода за ядрени оръжия „Пантекс“, три огромни комплекса, които не се различаваха особено един от друг, даже по-скоро си приличаха по бруталната си практичност и осветлението с натриеви лампи. В огледалото се виждаха евангелистки църкви, избирателните райони на „Чаеното парти“, заведения от веригата „Уотабъргър“. Напред — кладенци за нефт и газ, сонди за фракинг, обезлесени хълмове, краварници, унищожен водоносен слой. Във всяко едно отношение Амарило беше свидетелство за първенството на страната в надпреварата по бабаитлък: първа по брой затворници, първа по консумация на месо, първа по брой стратегически бойни глави, първа по въглеродни емисии на глава от населението, първа на опашката за Възнесение. Колкото и да не им беше приятно на либералите в Америка, Амарило показваше как останалият свят възприема родината им.
22
Panhandle, букв. „дръжка на тиган“, е най-северната част на Тексас, вклинена между Ню Мексико и Оклахома. — Б. пр.