— Останала си при него, защото си се чувствала виновна, така ли? — попита Лейла.
— Нещо такова. А и заради безплатното жилище и липсата на други възможности.
— Знаеш ли, и аз направих същото, като бях колкото теб. Разбих един брак.
— Щом може да бъде разбит, значи, трябва да бъде разбит.
— Има различни школи по този въпрос.
— И колко време изкара с онзи след това? Не се ли чувстваше виновна?
— Там е работата — усмихна се Лейла, — че още съм женена за него.
— Е, щастлив край.
— Но определено се чувствах виновна.
— Знаеш ли, струваш ми се свястна. За първи път виждам журналистка на живо. Очаквах нещо друго.
„Това е, защото съм адски добра да предразполагам хората“, помисли си Лейла.
Филиша прекъсна разказа си, за да обслужи една кола с юноши, и след това се развика на колегите си:
— Хей, пичове, no quiero la musica. Menos loud-o, por favor?[25]
Коуди бил убеден, че с него Филиша е ударила джакпота, но тя не била на същото мнение. И колкото повече той се напъвал да я впечатли, толкова по-малко се впечатлявала тя. Сбил се в един бар, за да ѝ покаже колко издържа на бой. Онази маймуна, жена му, не успяла да наложи запор над заплатата му заради неплащането на издръжка за децата — федералните навсякъде си пъхат гагата, ама иначе нищо не чакай от тях — и той отрупал Филиша с дрънкулки и какво ли още не, включително чисто нов айпад. Цялата идея зад изненадата му за Четвърти юли била да я впечатли. Коуди бил в оръжейния завод и работата му там била една от най-скучните. Постоянно дрънкал за „променлива мощност на взрива“, „килотонаж“ и „разбиващи бункери“ бомби, като се правел, че лично той е отговорен за опазването на страната. На нея накрая ѝ писнало и му казала истината в очите, а именно, че от него нищо не зависи и че неговите бомби, които той най-вероятно е виждал само на картинка, не могат да я впечатлят. Коуди се засегнал, естествено, но не ѝ пукало. Приятелят му Кайл, който живеел в Пампа, вече бил започнал да ѝ мята многозначителни погледи.
Вечерта на трети юли Филиша се прибрала късно у дома след разпивка с приятелките си и заварила Коуди да я чака отвън. Казал ѝ, че ѝ е приготвил подарък. Завел я отзад, където върху едно одеяло лежало нещо голямо и цилиндрично. Коуди заявил, че това е термоядрена бойна глава В61, да я видел сега какво ще му каже.
Какво можела да му каже, била се разтреперила от страх.
Коуди рекъл:
— Хайде, пипни я. Съблечи се и легни отгоре ѝ, а после ще те опъна така, както никой досега не те е опъвал.
Тя заувъртала, не искала да си лепне някаква радиация или друга подобна гадост.
Коуди я успокоил, че няма никаква опасност. Накарал я да докосне бомбата и ѝ обяснил за системата за безопасност и устройствата за активиране. Обичайните самохвалства, говорел неща, от които си нямал понятие, само че този път на одеялото в задния двор лежала истинска термоядрена бойна глава.
— И аз мога да я активирам — рекъл той.
— Не можеш — възразила Филиша.
— Има начин, ако знаеш кодовете, а аз ги знам. Мога да изтрия Амарило от картата за нула време. Бам!
Филиша го попитала за какво му е да изтрива Амарило от картата. Хем не ѝ се вярвало, хем ѝ се струвало, че все пак може да е истина.
— За да видиш колко те обичам — отвърнал Коуди.
Тя отговорила, че не вижда връзка между любовта му към нея и унищожаването на Амарило. Мислела си, че едва ли не с тези думи, с мотаенето спасява десетки хиляди невинни хора в Амарило, а заедно с тях и собствената си кожа. С едно ухо се заслушвала за полицейски сирени.
Коуди я уверил, че няма да го направи. Просто искал Филиша да знае, че той може да го направи. Той, Коуди Флейнър. Искал тя да усети каква мощ държи в ръцете си. Искал да се съблече гола, да прегърне бомбата и да вирне сладкото си дупенце пред него. Не ѝ ли се искало и на нея, като знаела каква ужасяваща мощ се крие в бомбата?
Всъщност погледнато по този начин, наистина ѝ се искало. Тя отстъпила и направила каквото ѝ казал, не се били забавлявали толкова, откакто той я изненадал и напуснал жена си. Да си тъй близо до нещо, което може да причини толкова смърт и разрушения, да долепиш потната си кожа о хладния кожух на ядрената бойна глава, да си представяш как облак във формата на гъба захлупва целия град, докато тръпнеш в екстаз. Било страхотно, не можела да отрече.