Без дума повече двамата мъже и момчето излязоха на открито. Гастон Флорак видя Ришар Фоа и го повика. Държеше окървавен меч с широко острие. Явно го бе намерил на земята, но на разстояние от тялото на Анри. Чосър остана с младия Анри. Искаше му се да каже нещо утешително и прехвърляше различни изречения в главата си, когато за негова изненада момчето проговори.
Първата изненада беше, че проговори на английски. Втората — думите му.
— Виждал съм смъртта и преди.
Чосър го погледна. Приличаше много повече на баща си, отколкото на майка си, ниско и набито момче, с решително изражение, което обикновено се смекчаваше от жива и добродушна усмивка.
— Виждал си смърт по време на лов ли? — попита Джефри.
— Ловувам вече няколко години.
Английският му беше странно официален, но думите му бяха мъжки, а и гласът му започваше да губи момчешката си звънливост.
— Той беше забележителен враг — каза Джефри, сочейки към разрязания труп на глигана. — Баща ти беше смел човек.
— Нямаше равен на него — каза момчето с явна гордост. — Приятели ли бяхте?
— Надявам се, макар че не се бяхме виждали от много години.
— Не мисля, че всички тук са негови приятели.
Забележката му сякаш увисна във въздуха. В този момент Ришар Фоа се върна и даде знак на младия Анри, че е време да се връщат в замъка. Група ловци останаха, за да довършат нарязването на глигана, но останалите — ловци, селяни, дори актьорите — се подредиха в импровизиран ескорт, за да придружат тялото на Гияк, метнато върху седлото на Брюн. Чосър застана в края на колоната, която бе придобила вид на погребална процесия. Одли и Кейтън се присъединиха към него. Тримата поеха обратно през гората, оставяйки зад себе си огряната от слънце поляна и блестящото езеро.
— Ужасна случка — каза Нед.
— Ще има проблеми — добави Алан.
Естествено, че ще има, помисли си Чосър. Беше загинал влиятелен човек, при това неочаквано. По принцип в такива случаи винаги има проблеми. Но в тона на Алан имаше нещо повече от предчувствие. Тъй като това бе поредният загадъчен коментар, направен от свидетел на събитието, Чосър попита малко раздразнено:
— Какво искаш да кажеш?
— Имаше някакъв спор между Флорак и един от ловците. Мисля, че се казва Бодрон. Чухме ги да се карат.
— За какво?
— Не знам. Говореха на своя език.
— Сигурно е имало нещо общо с раната на граф Дьо Гияк — намеси се Нед. — Когато се готвеха да вдигнат тялото, този Бодрон непрекъснато сочеше тук. — Той показа средата на гърдите си. Джефри отново видя зеещата рана и лявата ръка на мъртвеца, положена върху нея.
— Ловецът имаше сълзи в очите — допълни Алан. — Кучето му виеше, докато Флорак не накара и двамата да млъкнат.
Чосър си спомни виещото куче. Тайно беше доволен, че някой проявява публично скръб за смъртта на Анри, дори това да бяха обикновен ловец и неговото куче. Мислите му направиха скок и той се зачуди как синът му Томас ще приеме смъртта му някой ден. И как самият той ще реагира на смъртта на баща си след време. Джон Чосър беше жив, но болнав.
По-голямата част от пътя те изминаха в мълчание, всеки потънал в мислите си. Над свода от клони денят продължаваше да е слънчев и ясен. Но Джефри беше разтревожен от всичко, което бе чул и видял. Защо ловецът Бодрон е бил толкова разстроен от смъртоносната рана на господаря си? Би трябвало отдавна да е свикнал с насилствената смърт. Просълзяването говореше за предаността му, но имаше ли нещо повече от това?
Чосър обмисли отново онова, което беше казал Луис Луп. С пъргавия си ум актьорът бе доловил, че в смъртта на Анри има нещо странно, а Джефри се бе уверил със собствените си очи, че вероятно някакъв човек бе следил графа от края на поляната. Може би щеше да открие и повече, ако Ришар Фоа не го беше прекъснал. Ивицата отъпкана трева, която водеше от пролуката в храстите към трупа беше като нишка, свързваща мъртвеца с неизвестния му наблюдател. Изглеждаше странно, че глиганът, очевидната причина за смъртта на Гияк, лежеше толкова далеч от него. Беше ли възможно тъй тежко ранен човек да измине това разстояние към гората, за да потърси помощ или убежище? Би ли имал толкова сили? Да, в това Чосър не се съмняваше. Бе виждал мъже, смъртоносно ранени в битка, да вършат подвизи, преди да паднат възнак, дори да убиват врага, нанесъл им фаталния удар. Тогава двамата противници падаха заедно и оставаха на бойното поле, прегърнати като братя в смъртта.