Той си пое дълбоко дъх:
— Излъгах те. Още преди да изляза.
— Не те разбирам.
— Изобщо не съм ходил у Юнас.
Тя изрази учудването си с двумилиметрово повдигане на веждата, но не обели дума.
— Казах ти, че отивам у Юнас да гледаме филм, но те излъгах.
— И?
— Бях при близнаците.
— Кои близнаци?
„Щом не обичаш да разпитваш, защо постоянно ме пришпорваш?“
— Моне и Йенс Петершон.
— Ясно. И защо ме излъга?
— Ако ти бях казал, нямаше да ме пуснете.
— Защо да не те пуснем?
— Защото… те не са подходяща компания за събота вечер.
— И защо Моне и Йенс не са подходяща компания?
— Пият… снощи пихме. Събрахме се десетина-петнайсет души, пихме бира и пушихме. Не знам защо отидох. Сбърках.
Ева кимна. Кристофер виждаше, че й е причинил голяма мъка.
— Не те разбирам съвсем. Защо всъщност си отишъл у тях? Трябва да си имал някаква цел.
— Не знам.
— Как така не знаеш причините за постъпките си? Това ми се струва много притеснително, Кристофер.
По лицето й се изписа неподправено безпокойство.
„Прегърни ме, дявол да го вземе. И без това никога няма да стана достатъчно добър, за да заслужа обичта ти. Прегърни ме и да забравим за всичко това.“
— Исках просто да опитам… или нещо подобно.
— Какво да опиташ?
— Какво е усещането.
— Докато?…
— Докато пиеш и пушиш, да му се не види! Престани, не виждаш ли, че не издържам повече…
Сълзите и отчаянието го връхлетяха ненадейно и по-рано, отколкото очакваше. В известен смисъл се почувства благодарен. Усещането да се предадеш му се стори дори приятно. Кристофер се сви над масата, зарови лице в гънката на лакътя си и се разхлипа. Майка му не помръдна. Не каза нищо. След минута-две той се поуспокои, стана от стола, отиде до кухненския плот, издърпа половинметрово парче домакинска хартия и я откъсна. Изсекна се и се върна на масата.
Още известно време двамата поседяха мълчаливо. Постепенно Кристофер започна да осъзнава, че майка му няма намерение да го прегръща.
— Искам да разкажеш всичко това и на баща си, Кристофер. А после да ми кажеш дали възнамеряваш да ни лъжеш и занапред и дали можем да ти имаме доверие. Навярно компанията на близнаците Петершон ти е по-ценна отколкото нашата. Ние с баща ти и Хенрик сме твоето семейство, но ако предпочиташ…
— Не, аз… — прекъсна я той.
Но тя продължи:
— Не ми отговаряй веднага. Предстои ти да вземеш важно решение по кой път да поемеш: на истината или на лъжата. Съветвам те да размислиш няколко дни.
После Ева стана и го остави сам.
„Тя изобщо не ме докосна. Дори не ме потупа по гърба.“
В дълбините на душата му бързо плъзна странно равнодушие — колкото непознато, толкова и парализиращо. Кристофер изчака минута, после избяга от кухнята и хукна по стълбите към стаята си на горния етаж. През тънката стена чу, че Хенрик се е събудил, хвърли се върху леглото и се помоли наум брат му да си вземе душ и после да влезе да го види.
„Ако можеха, мама и татко отдавна да са ме заменили — помисли си момчето. — Да, с удоволствие биха ме заменили за друго дете.“
Лейф Грунт прегърна почти равнодушно сина си след краткия разговор, който проведоха, и го подкани да седнат да вечерят. За пореден път Лейф се убеди колко различни са със съпругата му.
Меко казано. Ева беше силна личност, обгърната от мистерия — ето така винаги я бе характеризирал в мислите си, — и то мистерия, която отдавна се бе отказал да разгадава. Разбирайки за алкохолния и тютюнев дебют на сина им — ако изобщо можеше да се нарече дебют, но Кристофер продължаваше упорито да защитава тази теза, — Ева обърна най-голямо внимание на факта, че ги е излъгал. За нея най-голямото прегрешение на Кристофер се състоеше в говоренето на неистини, в съзнателното престъпване на уговорката им.
От своя страна, Лейф споделяше точно противоположното мнение. Ако хлапето отива на купон, за да пуши и пие, как, за бога, да предупреди родителите си какво възнамерява да прави? В далечна перспектива алкохолът предизвиква цироза на черния дроб, а цигарите — рак на белите дробове, но никой не е умрял от дребна лъжа — ето така разсъждаваше Лейф.
Ако се сдобиеше с правото да избира бъдеще за децата си — нещо, което Лейф и за секунда не допускаше, че някога ще се случи, — той предпочиташе синът му да е трезвен лъжец, отколкото искрен наркоман.
Той по принцип се въздържаше от прибързано осъждане на лъжата, защото, строго погледнато, цялото съществуване на семейство Грунт се основаваше на лъжа. Това Лейф никога не би посмял да изрече пред съпругата си, разбира се, но в действителност фундаментът на брака им представляваше великолепен и доста груб блъф, благодарение на който се родиха двамата им синове.