Дъщерите на Парване празнуват рождените си дни и преди околните да се усетят, тригодишното е вече шестгодишно по онзи лишен от всякакво уважение начин, който често се проявява у тригодишните. Уве я придружава на първия учебен ден. Тя го научава как да вмъкне усмихнато личице в есемес, а той я кара да обещае никога да не разкрива пред Патрик, че си е купил мобилен телефон. Осемгодишното пък, по същия безобразен начин, вече е на десет и организира първото си пижамено парти. Малкото им братче е пръснало играчките си из цялата кухня на Уве. Уве му построява басейн в градината и когато някой го нарича „локва“, Уве изпухтява, че „това си е басейн“! Андерш отново е преизбран за председател на сдружението на обитателите. Парване купува косачка за поляната зад къщите.
Летата се превръщат в есени, а есените – в зими и в една леденостудена неделя през ноември, почти четири години след като Парване и Патрик смазаха с ремаркето пощенската кутия на Уве, Парване се буди, сякаш някой е положил студена ръка върху чедото и. Тя става, поглежда през прозореца на спалнята и проверява колко е часът. Осем и петнайсет. Снегът пред дома на Уве не е почистен.
Тя притичва през тясната алея по халат и чехли и го вика. Отваря вратата с резервния ключ, който той ѝ е дал, втурва се в хола, препъва се по стълбите в мокрите си пантофи, сърцето ѝ блъска оглушително в гърлото, когато се втурва в спалнята му.
Уве изглежда така, като че ли е дълбоко заспал. Никога досега не е виждала лицето му толкова спокойно. Котката е полегнала на една страна, отпуснала глава в дланта му. Щом вижда Парване, тя се надига съвсем бавно, сякаш не може да приеме какво се е случило, и скача в скута ѝ. Седят заедно, а Парване гали тънките кичури коса на Уве, докато линейката пристигне, и с нежни, мили думи и движения ѝ обясняват, че трябва да вземат тялото. След това тя се навежда напред и зашепва.
– Изпрати обичта ми на Соня и ѝ благодари за заема – мълви тя на ухото му. След това вади големия плик от нощното шкафче, на което е написано на ръка „За Парване“, и слиза по стълбите.
Вътре е пълно с документи и сертификати, оригиналните планове на къщата, инструкции за видеото, сервизната книжка на сааба. Вътре са и номерата на банковите сметки и документите за застраховките. Включен е телефонният номер на адвоката, на когото Уве е „предал делата си“. Цял един живот е събран в тези папки. Най-отгоре има писмо за нея. Тя сяда на масата в кухнята, за да го прочете. Не е дълго. Сякаш Уве е знаел, че тя ще се облее в сълзи, преди да стигне до края.
Саабът е за Адриан. За всичко останало се погрижи ти. Ключовете за къщата са у теб. Котката яде риба тон два пъти на ден и не обича да ходи в къщите на другите. Моля те, уважи навиците ѝ. В града има адвокат, у когото са всички банкови документи и така нататък. Има сметка с 11 563 013 крони и 67 йope. Те са от бащата на Соня. Старият имаше акции. Но пък беше стиснат като за световно. Двамата със Соня не знаехме какво да правим с тях. Децата ти ще получат по един милион, когото станат на осемнайсет, а момиченцето на Джими ще получи същата сума. Останалото е за теб. Моля те, много те моля, не позволявай на тъпия Патрик да разполага със сумата. Соня щеше да те хареса. Не позволявай на новите съседи да влизат в квартала с автомобили.
Уве
На дъното на листа е написал с главни букви „НЕ СИ ПЪЛНА ИДИОТКА!“. След това е добавил усмихнато личице, както го е научила Назанин.
В писмата има точни инструкции за погребението, което при никакви обстоятелства не трябва да се превърне в „нещо натруфено“. Уве не иска церемония, иска да бъде заровен в земята до Соня и това е всичко. „Никакви хора. Никакво суетене!“, заявява твърдо той в писмото до Парване.
Повече от триста човека дойдоха-на погребението.
Когато Патрик, Парване и момичетата влизат, хората са застанали прави покрай стените и на пътеката. Всички държат запалени свещи с надпис на тях „Фондация Соня“. Парване е решила така да използва парите на Уве: да направи благотворителен фонд за сирачета. Очите ѝ са зачервени от сълзи. Гърлото ѝ е пресъхнало и тя има чувството, че от няколко дни едва си поема дъх. Когато вижда свещите, усеща, че диша по-леко. Когато Патрик вижда хората, които са дошли да се сбогуват с Уве, той я сръчква лекичко и се ухилва доволно.