Ето как Уве стана нощен чистач. Ако това не се беше случило, той нямаше да си тръгне от смяна на сутринта и да я види. Нямаше да види червените ѝ обувки, златната брошка и лъскавата кестенява коса. Нямаше да чуе смеха ѝ, който до края на живота му щеше да го кара да се чувства така, сякаш някой тича бос вътре в гърдите му.
Тя често казваше, че „всички пътища водят към предопределеното ти място”. За нея това беше нещо. За Уве обаче това бе някой.
9
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ
ПРОДУХВА РАДИАТОР
Казват, че мозъкът работи по-бързо по време на падане. Сякаш неочакваната експлозия от кинетична енергия принуждава умствените сили да ускорят дейността си, докато възприятието на външния свят се забавя.
Така че Уве имаше време да мисли за най-различни неща.
Най-вече за радиатори.
Както на всички е известно, има правилни и грешни начини да се вършат нещата. Макар да се беше случило преди много години, Уве вече не помнеше какво разрешение бе преценил за правилно в спора за централното отопление със сдружението на живеещите, но помнеше ясно, че подходът на Руне беше грешен.
Не ставаше въпрос единствено за централната отоплителна система. Руне и Уве се познаваха от почти четирийсет години и бяха в конфликт през трийсет и седем от тях.
Уве дори не помнеше как започна цялата работа. Човек не помни подобни спорове. В тях малките неразбирателства така се оплитат, че всяка нова дума се превръща в опасен капан, а накрая дори не можеш да си отвориш устата, без да избълваш поне четири незадействани мини от минали конфликти. Такива неразбирателства просто продължават и нямат край. А един ден просто пресекват.
Ако трябва да сме точни, не автомобилите бяха началото. Но все пак Уве караше сааб. Руне пък караше волво. На всеки би му станало ясно, че тази работа няма да се получи. Отначало двамата бяха приятели. Поне доколкото хора като Уве и Руне могат да създадат приятелство. Очевидно всичко беше заради съпругите им. Четиримата се бяха пренесли в квартала по едно и също време и Соня и А нита станаха първи приятелки на секундата, точно както става с жените на мъже като Уве и Руне.
Уве помнеше, че в първите години не мразеше Руне. Те създадоха сдружението на живеещите. Уве стана председател, а Руне заместник-председател. Двамата се обединиха, когато градският съвет искаше да изсече гората зад къщите на Уве и Руне, за да се построят нови къщи. От съвета, разбира се, твърдяха, че плановете са одобрени от години, още преди Руне и Уве да се преместят тук, но подобни аргументи не издържаха пред Руне и Уве.
– Значи искате война, мръсници такива! – беше изревал Руне по телефона.
И наистина се разрази война: безкрайни молби, петиции и писма до вестниците. Година и половина по-късно градският съвет се отказа и започна строеж на друго място.
Същата вечер Руне и Уве пиха по чаша уиски на терасата на Руне. Не изглеждаха кой знае колко доволни от победата, поне така забелязаха съпругите им. И двамата бяха доста разочаровани, че съветът се е отказал толкова бързо. Това бяха най-приятните осемнайсет месеца в живота им.
– Вече никой ли не отстоява принципите си? – питаше Руне.
– Не им пука – бе отвърнал Уве.
Вдигнаха тост за недостойните противници. Това се случи много преди преврата в сдружението, преди Руне да си купи беемве.
„Идиот! – помисли си Уве в онзи ден, също и сега, толкова много години по-късно. Същото си повтаряше и всеки ден оттогава досега. – Как, за бога, да проведеш смислен разговор с човек, който си купува беемве?“ – питаше Уве Соня, когато тя се чудеше защо двамата мъже вече не могат д а проведат разумен разговор. По това време Соня бе разбрала, че не ѝ остава нишо друго, освен да върти очи и да мърмори: „Ти си тежък случай".
Уве не беше тежък случай, поне той така си мислеше. Според него трябваше да има ред във всичко. Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо. Днес хората подменяха вещите си толкова често, че опитът да бъдат направени така, че да издържат по-дълго, ставаше напълно безсмислен. Ами качеството? Вече никой не се интересуваше от качество. Нито Руне, нито останалите съседи, нито мениджърите там, където Уве работеше. Сега всичко трябваше да бъде компютъризирано, сякаш човек не можеше да построи къща, докато някой консултант в прекалено тясна риза не измисли как да отвори капака на лаптопа. Да не би така да са построили Колизеума и пирамидите в Гиза? Господи, през 1889-а дори бяха успели да построят Айфеловата кула, но днес никой не можеше да направи чертежите за едноетажна къща, ако друг не хукнеше да презареди мобилния му телефон.