Уве плати на кръглоликия всички вноски за годината в брой. Двамата си стиснаха ръцете.
Човекът никога повече не му се обади. Уве звъня няколко пъти, но никой не отговаряше. Всеки път го бодваше разочарование, но после реши да не мисли по този въпрос. Добре поне, че когато се отбиваха брокери от други компании, той можеше спокойно да им каже, че вече е застрахован. А това не беше малко.
Уве продължи да избягва съседите си. Не искаше проблема с тях. За съжаление, проблемите бяха решили да се нахвърлят върху Уве. Седмица след като приключи с ремонта на къщата, един от съседите костюмари бе обран. Това бе вторият обир в района за сравнително кратък период от време. Коспомарите се бяха събрали рано на следващата сутрин и бяха стигнали до извода, че младият разбойник в осъдената на разрушаване къща сигурно има нещо общо с тази работа. Много добре знаеха „откъде бил взел пари за ремонта“. Вечерта камери бележка под вратата си. „Разкарай се, ако не си търсиш белята.“ Следващата вечер някой счупи с камък прозореца му. Уве изхвърли камъка и смени прозореца. Така и не се изправи пред костюмарите. Не виждаше смисъл. Нямаше обаче намерение да се премести.
Рано на следващата сутрин го събуди миризма на дим.
Скочи от леглото и най-напред му хрумна, че онзи, който беше хвърлил камъка, очевидно все още не е приключил. Докато слизаше по стълбите, инстинктивно грабна чук. Не че Уве харесваше насилието, само че човек трябваше да се защитава.
Беше само по долни гащи, когато излезе на предната веранда. Докато мъкна строителни материали през изминалия месец, дори без да забележи, се беше превърнал във впечатляващо мускулест млад мъж. Голата горна част на тялото му и чукът, който висеше от стиснатия юмрук, накараха групата, събрала се на улицата, веднага да откъснат очи от огъня и инстинктивно да отстъпят назад.
В този момент Уве разбра, че гори не неговата къща, а домът на съседа.
Костюмарите стояха на улицата и зяпаха също като сърни, попаднали във фаровете на автомобил. Старецът излезе от дима, съпругата му – облегната на ръката. Кашлица раздираше гърдите ѝ. Когато човекът я предаде в ръцете на една от съпругите на костюмарите и се обърна отново към огъня, неколцина от костюмарите се развикаха и настояваха да се откаже.
– Прекадено късно е! Чакай пожарната! – спираха го те. Старият не ги послуша. Горящи греди се срутиха от прага, когато той се опита да влезе в морето от огън.
Уве стоеше и усещаше всеки полъх на вятъра, когато забеляла, че огнената стихия е подпалила сухата трева между неговата къща и тази на съседа. В продължение на няколко секунди той прецени положението, доколкото можа: пожарът щеше да стигне до неговата къща след минути, ако не се задействаше веднага с маркуча. Забеляза, че старецът се опитва да се промъкне покрай паднала библиотека, за да влезе в къщата. Костюмарите го викаха по име и се опитваха да го спрат, но съпругата му крещеше друго име.
Внучето.
Уве се залюля на пети, докато наблюдаваше как въглените превземат тревата. Истината е, че не мислеше какво иска данаправи, а какво би сторил баща му. Щом тази мисъл се загнезди в ума му, не му остана избор.
Измърмори с раздразнение, погледна къщата си за последен път и инстинктивно пресметна колко часа е отделил, за да я ремонтира. След това хукна към огъня.
Гъстият, задушлив дим, изпълнил къщата, го накара да се почувства така, сякаш някой го е ударил по лицето с лопата. Старецът се опитваше да измести падналата библиотека, която запушваше вратата. Уве я отхвърли настрани, сякаш беше направена от хартия, и разчисти пътя към стълбите. Когато излязоха на светлината на първите слънчеви лъчи, старият носеше детето в покритите си със сажди ръце. Уве имаше дълги кървящи петна по гърдите и ръцете.
Зяпачите се лутаха наоколо, обзети от паника, крещяха. Въздухът бе пронизан от воя на сирени. Наобиколиха ги пожарникари в униформи.
Все още по долни гащи, с разкъсвани от болка дробове, Уве видя как първите пламъци полазват неговата къща. Той се спусна през ливадата, но група пожарникари го спряха на мига. Неочаквано плъзнаха навсякъде.
Отказаха да го пуснат.
Мъж в бяла риза, вероятно главният пожарникар, поне така разбра Уве, застана пред него широко разкрачен и обясни, че не могат да му позволят да угаси огъня в дома си. Било прекадено опасно. За нещастие, продължи той, пожарникарите не можели да гасят, преди да получат разрешение от властите.