Оказа се, че тъй като къщата на Уве се намирала точно на границата на два района, разрешението от командния център трябвало да се даде по радиостанцията, преди да се захванат за работа. Трябвало официално становище и печати на разни документи.
– Правилата са ся правила – обясни монотонно човекът с бялата риза, когато Уве надигна възмутено глас.
Уве се отскубва и хуква към маркуча. Оказа се напразно – когато пожарникарите получиха разрешение, къщата вече бе погълната от пламъци.
Уве стоеше в градината си и наблюдаваше, безпомощен, разкъсван от мъка, докато тя гореше.
Когато няколко часа по-късно влезе в телефонната кабина, за да се обади в застрахователното дружество, той научи, че там никога не са чували за веселяка с кръглото лице. Къщата нямала застрахователна полица. Жената на телефона въздъхна и с нетърпелив тон обясни, че разни мошеници често ходят от врата на врата и твърдят, че били от тяхната компания. Изрази надежда, че Уве все още не му е дал пари.
Уве затвори и сви юмрук в джоба си.
11
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И ДЪЛГУЧА,
КОЙТО ДОРИ НЕ МОЖЕ ДА ОТВОРИ ПРОЗОРЕЦ,
БЕЗ ДА ПАДНЕ ОТ СТЪЛБА
Шест без петнайсет е и първият истински сняг тази година се е разстлал като студено одеяло над заспалия квартал от лепнати една за друга къщи. Уве посяга към якето и излиза на ежедневната си обиколка. Колкото изненадан, толкова и изпълнен с неприятно усещане, той вижда котката да седи в снега пред вратата му. Изглежда, е прекарала там цяла нощ.
Уве трясва вратата, за да я стресне. Очевидно животинката не проявява здрав разум и не се плаши. Вместо това седи в снега и си ближе корема. Нищо не я вълнува. Уве не понася такова поведение при котките. Клати глава и тропва силно. Котката го стрелва с поглед, напълно незаинтересована, след това продължава да се ближе. Уве размахва ръце. Котката не помръдва.
– Това е частна собственост! – обяснява Уве.
Тъй като котката продължава да не му обръща внимание, Уве губи търпение и със замах запраща едното си сабо натам. Като си го припомня по-късно, той не може да се закълне, че не го е направил нарочно. Съпругата му щеше да побеснее, ако видеше подобно нещо.
Не че имаше някакво значение. Сабото описва дъга и отлита цял метър и половина наляво от целта, отскача от стената на бараката за инструменти и тупва в снега. Котката поглежда незаинтересовано първо сабото, а след това и Уве. Най-сетне се изправя, заобикаля бараката на Уве и изчезва от погледа му.
Уве тръгва по снега по чорапи, за да си вземе сабото. Поглежда го гневно, сякаш то трябва да се засрами, задето не е достигнало целта. След това се стяга и тръгва на обичайната обиколка.
Само защото днес възнамерява да умре, не означава, че вандалите трябва да бъдат оставени да вилнеят.
На връщане си проправя път през снега и отваря вратата на бараката. Вътре мирише на разредител и плесен, точно както мирише във всяка барака за инструменти. Прекрачва летните гуми на сааба и премества бурканите с различни по размери бурми, за да не пречат. Промъква се покрай работния плот, като внимава да не преобърне бурканите с разредител, в които са натопени четки. Повдига градинските столове и кръглото барбекю. Премества кръстат ключ и се протяга към лопатата за сняг. Подмята я няколко пъти в ръце, все едно е двуостър меч. Стои мълчаливо и я оглежда.
Когато излиза от бараката с лопатата, котката отново седи в снега, точно пред къщата му. Уве я зяпва, удивен от наглостта ѝ. Козината ѝ капе. Поне онова, което е останало от козината. Появили са се нови плешиви петна по гърба на животинчето. Сега има и дълъг белег покрай едното око, чак до носа. Ако котките наистина имат девет живота, тази определено е на седмия или осмия.
– Разкарай се! – нарежда Уве.
Котката го поглежда осъдително, сякаш го преценява при интервю за работа.
Уве стиска лопатата, загребва сняг и го мята по котката, а тя отскача настрани и го поглежда злобно. Изплюва малко сняг. Сумти. След това се обръща и потегля нанякъде, завива зад бараката на Уве.
Уве стиска лопатата и се заема за работа. Отнема му петнайсет минути да разчисти пътеката между къщата и бараката. Работи внимателно. Линиите са прави, краищата равни. Хората вече не ринат сняг по този начин. Днес използват духалки и разни подобни дивотии. А пък старите методи са си добри, стига да разчистиш снега и да го разхвърляш наоколо. Сякаш това е единственото, което има значение в живота: да си проправиш път напред.