– Приятен ден!
– Да, добре – отговаря Уве и без да се обърне, минава покрай него.
Помияра е точно пред къщата на нещото, наречено Андерш, и лае ожесточено. С крайчеца на окото си, Уве вижда Бурена до него, лепнала злобарска усмивка, да го наблюдава. Това притеснява Уве. Няма представа каква е причината, но усеща притеснението в костите си.
Докато минава между къщите, покрай навеса за велосипеди и навлиза в паркинга, той с нежелание признава пред себе си, че се оглежда за котката, но така и не успява да я види.
Отваря вратата на гаража, отключва сааба, след това застава до автомобила, пъхнал ръце в джобовете, и остава така повече от половин час. Не знае защо го прави, просто чувства, че подобно нещо изисква приятна тишина.
Мисли си дали саабът по тази причина няма да стане ужасно мръсен. Как иначе. Жалко, много жалко, осъзнава той, но не може да се направи нищо. Подритва няколко пъти гумите. Съвсем наред са, наистина са наред. Ще вършат работа поне още три зими, преценява той по последния ритник. Това бързо му напомня за писмото във вътрешния джоб на сакото, затова го вади, за да провери дали е написал инструкции за летните гуми. Да, написал ги е. Написано е под заглавието „Сааб – аксесоари”. „Летни гуми в бараката”, а после следват инструкции, които дори най-големият малоумник би разбрал – че капачките за джантите са в багажника. Уве пъхва писмото в плика и го прибира в джоба на сакото.
Поглежда през рамо към паркинга. Не че се притеснява за проклетата котка. Просто се надява нищо да не ѝ се е случило, защото тогава съпругата ще му трие сол на главата. Просто не иска да отнесе разправия заради тъпото животно. Това е.
Чува сирената на приближаваща линейка в далечината, но почти не ѝ обръща внимание. Настанява се зад волана и включва двигателя. Отваря задния електрически прозорец около пет сантиметра. Излиза от автомобила. Затваря вратата на гаража. Закрепва пластмасовия маркуч към ауспуха. Наблюдава как газовете бавно излизат от другия край. След това пъхва маркуча през отворения заден прозорец. Качва се в колата. Оправя страничните огледала. Настройва радиото малко напред и после връща малко назад. Обляга се на седалката. Затваря очи. Усеща гъстите изпарения да навлизат кубически сантиметърпо кубически сантиметър, докато не изпълнят и гаража, и дробовете му.
Не трябваше да се получава така. Работиш, изплащаш ипотека, плащаш данъци и правиш всичко, както си му е редът. Жениш се. За добро или лошо, чак докато смъртта ви раздели, нали така си казаха? Уве помни ясно тези думи. А тя не трябваше да умира първа. Нали беше ясно, че все говореха за неговата смърт? Не беше ли така?
Уве чува, че някой блъска по вратата на гаража. Не обръща никакво внимание. Оправя гънките по панталоните си. Оглежда се в страничното огледало. Пита се дали не е трябвало да си сложи вратовръзка. Тя го харесваше с вратовръзка. Тогава ѝ се струваше най-красивият мъж на света. Пита се дали ще го възприеме и сега по същия начин. Дали няма да се засрами от него, когато се появи в отвъдното безработен, облечен в мръсен костюм. Дали няма да си каже, че е идиот, който дори не може да се задържи на честна работа, без да го съкратят, само защото знанията му са недостатъчни заради неумението да борави с компютър? Дали все още ще го гледа по същия начин както преди, като човек, на когото може да разчита? Като човек, който умее да поема отговорност за нещата и да оправя бойлера, когато се наложи? Дали ще го харесва и сега, когато вече е остарял и няма цел в живота?
Някой продължава да блъска яростно по вратата на гаража. Уве поглежда кисело. Следват нови удари. Уве си казва, че това вече е прекадено.
– Стига! – изревава той и отваря вратата на сааба толкова рязко, че пластмасовият маркуч се изтръгва от прозореца и пада на циментовия под. Облаци изгорели газове излитат във всички посоки.
Бременната чужденка трябваше вече да се е научила да не стои толкова близо до вратите, когато Уве е от другата страна. Само че този път не успява да избегне удара в лицето, когато Уве отваря със замах.
Уве я вижда и застива на място. Тя се държи за носа. Поглежда го с изражението на човек, когото някой току-що е фраснал в носа с врата. Изгорелите газове избликват от гаража на гъст облак и обгръщат половината паркинг с гъст, зловонен облак.