След като така или иначе ще изразходва гориво, поне да я закара дотам и да я върне.
„Може пък тогава най-сетне да ме остави на мира?“, мисли си Уве.
Тя обаче няма подобно намерение.
12
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ УВЕ,
И ДЕНЯТ, В КОЙТО МУ ПИСНА
Хората все разправяха, че Уве и съпругата му били като деня и нощта. Уве много добре разбираше, че той е нощта. За него това нямаше значение. От друга страна, съпругата му винаги се забавляваше, когато някой го кажеше, защото тогава можеше да изтъкне, макар да се кискаше, че хората възприемат Уве за нощта, защото е твърде стиснат, за да пусне слънцето.
Той така и не можа да разбере защо тя избра него. Тя обичаше абстрактни неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе онова, което може да докосне. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал дълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше.
– Трябва ти само един лъч светлина, за да прогониш сенките – обясни съпругата му веднъж, когато я попита защо е толкова весела през цялото време.
Очевидно монах, на име Франциск, бил написал нещо подобно в една от книгите ѝ.
– Не можеш да ме заблудиш, мили – бе заявила тя с игрива усмивка и се беше сгушила в едрите му ръце. – Ти танцуваш отвътре, Уве, когато никой не гледа. Винаги ще те обичам заради това. Независимо дали ти харесва, или не.
Уве така и не успя да си обясни какво има предвид тя с тези думи. Той не беше по танците. Струваха му се прекадено опасни и замайващи. Харесваха му правите линии и ясните решения. Затова обичаше математиката. Там отговорите бяха или правилни, или грешни. Не бяха като отнесените предмети, които ти пробутват в училище и те карат да „защитиш тезата си“. Това ли беше начинът да се завърши една дискусия: да провериш кой знае по-дълги думи. Уве искаше което е правилно, да си остане правилно, а което е грешно – да си бъде грешно.
Знаеше много добре, че някои хора го мислят за досаден стар мърморко, който няма доверие в хората. Но ако трябваше да го каже направо, това беше така, защото хората никога не му бяха дали причина да гледа на тях различно.
В живота на човек идва време, когато му се налага да вземе решение какъв ще бъде: от онези, които оставят другите да ги тъпчат, или не.
След пожара Уве спеше в сааба. Първата сутрин се опита да разчисти пепелта и разрушеното. На втората прие, че тази работа няма да я бъде. Къщата беше изгубена, също и вложената работа.
На третата сутрин се появиха двама мъже, облечени в еднакви бели ризи като главния пожарникар. Застанаха на вратата и очевидно не се трогнаха от руината пред тях. Не се представиха, споменаха единствено службата, към която работят. Сякаш бяха роботи, изпратени от кораб майка.
– Изпращахме ви писма – натякна един от тях и подаде на Уве купчина документи.
– Много писма – натърти другият и записа нещо в бележника си.
– Така и не отговорихте – продължи първият, сякаш се караше на куче.
Уве стоеше и ги наблюдаваше предизвикателно.
– Много неприятна работа – заяви другият и кимна към мястото, на което се издигаше къщата на Уве.
Уве кимна.
– От пожарната казаха, че причината била дребен дефект в електрическата система – продължи първият също като робот и посочи листа в ръката си.
Увс не беше съгласен с думата,дребен“.
– Изпращахме ви писма – повтори вторият и размаха папката си.
– Общинските граници са променени.
– Земята, на която се намира къщата ви, ще бъде разработена за нови строежи.
– Земята, на която се е намирала къщата ви – поправи го партньорът му.
– От общината са готови да купят земята ви на пазарна цена – подхвърли първият.
– Ами да... пазарната цена, но вече без къщата – уточни другият.
Уве разгледа документите. Започна да чете.
– Нямате кой знае какъв избор – обясни първият.
– Изборът не е ваш, а на общината – намеси се вторият.
Първият почука с химикалката си по листовете и посочи долния край, където пишеше „подпис“.
Уве стоеше на портата и четеше документа в мълчание. Усети болка в гърдите; отне му много време, докато разбере какво изпитва.
Омраза.
Мразеше мъжете в белите ризи. Не помнеше да е мразил някого преди това, но сега омразата го изгаряше отвътре. Родителите му бяха купили тази къща. Беше израснал тук. Беше проходил. Баща му го беше научил на всичко, свързано с двигателя на сааба. След това някой от общинската управа беше решил, че тук ще се строи нещо. След това друг от общинската управа бе решил, че ще се строи нещо различно. Кръглолик човек му беше продал застраховка, която не беше никаква застраховка. Мъж в бяла риза му беше попречил да угаси огъня, а сега други двама в бели ризи му говореха за „пазарна цена“.