Уве обаче нямаше избор. Можеше да стои тук, докато слънцето изгрее напълно, но нямаше да успее да промени положението.
Затова подписа документа. През цялото време юмрукът в джоба му беше свит.
Напусна земята, на която беше построен бащиният му дом, и никога не се обърна назад. Нае стаичка при възрастна госпожа в града. Седеше и гледаше отчаяно стените по цял ден. Вечер отиваше на работа. Чистеше вагоните. На сутринта предупредиха и него, и колегите му да отидат в управлението, за да получат нови дрехи.
В коридора срещна Том. Виждаха се за пръв път, откакто обвиниха Уве за кражбата в купето. Някой по-разумен от Том сигурно нямаше да го погледне. Щеше да се престори, че нищо не се е случило. Том обаче не беше разумен човек.
– Я, че това е малкият крадец! – възкликна той с войнствена усмивка.
Уве не отговори. Опита се да го подмине, но един от по– младите колеги, с които Том се беше обградил, го сръчка с лакът. Уве вдигна поглед. Младият колега му се усмихваше презрително.
– Пазете си портфейлите, крадецът е тук! – провикна се Том толкова високо, че гласът му проехтя в коридорите.
С една ръка Уве стисна здраво дрехите. Другата, пъхната в джоба, сви в юмрук. Влезе в празната съблекалня. Свали мръсните дрехи, махна и очукания часовник на баща си и го постави на пейката. Когато се обърна, за да влезе под душа, видя Том на прага.
– Чухме за пожара – рече той. Уве разбра, че Том се надява на отговор. – Така нареченият ти баща щеше да се гордее с теб! Дори той не беше такъв некадърник, че да изгори цялата къща! – подвикна Том, когато момчето влезе под душа.
Уве чу един от по-младите да се смее гръмко. Затвори очи, подпря чело на стената и остави горещата вода да се стича по гърба му. Остана така повече от двайсет минути. Това бе най-дългият душ в живота му.
Когато излезе, часовникът на баща му беше изчезнал. Уве прехвърли дрехите на пейката, погледна на пода, надникна във всички шкафчета.
В живота на мъжа идва момент, когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората, които позволяват да ги тъпчат, или не.
Може би стана, защото Том го беше набедил за кражбата в купето. Може би заради пожара. Може би заради фалшивия застрахователен брокер. Дали пък не беше заради белите ризи? Може би просто му беше дошло до гуша. В този момент сякаш някой развъртя винтил в главата на Уве. Пред очите му изплуваха черни сенки. Той излезе от съблекалнята, все още гол, а от набъбналите му мускули капеше вода. Стигна до края на коридора, където бяха съблекалните на бригадирите, изрита вратата и си проправи път през удивените мъже вътре. Том стоеше пред огледалото в далечния край и решеше буйната си брада. Уве го стисна за рамото и изрева толкова високо, че стените, обковани с ламарина, проехтяха.
– Върни ми часовника!
Том го погледна в очите с надменно изражение. Тъмната му фигура се извиси над Уве като сянка.
– Не съм ти взел тъпия...
– Върни го! – изрева Уве още преди Том да стигне до края на изречението. Беше така вбесен, че другите мъже в стаята се прилепиха към шкафчетата си.
Секунда по-късно той изтръгна якето на Том от ръцете му с такава сила, че другият дори не помисли да протестира. Стоеше, без да помръдва, като наказано дете, когато Уве измъкна часовника си от вътрешния джоб.
После Уве удари Том. Удари го само веднъж. Том падна на пода като чувал мокро брашно. Когато тялото му се свлече, Уве вече се бе обърнал, за да излезе.
За всички мъже идва време, когато избират що за хора ще бъдат. Ако не познаваш историята, не познаваш и човека.
Откараха Том в болница. Много пъти го питаха какво се е случило, но Том само затваряше очи и измърморваше, че се е подхлъзнал. Колкото и да беше странно, нито един от другите присъствали в съблекалнята не помнеше какво се е случило.
Тогава Уве видя Том за последен път. Тогава реши, че за последен път позволява някой да го измами.
Запази работата си като нощен чистач, но се отказа от работата на строежа. Вече нямаше къща, която да строи, а и беше научил предостатъчно и хората с каските нямаше какво повече да му дадат.
Връчиха му кутия с инструменти като прощален подарък. Този път инструментите бяха нови. Бяха написали: „За хлапенцето. Да ти послужи да построиш нещо трайно“.