Уве го поглежда така, сякаш човекът зад плексигласа току-що е заявил, че Уве има еректилна дисфункция. Служителят млъква.
– Няма ѝ нищо на магнитната лента на картата ми, можете да сте сигурен – съска той.
Човекът кима. След това решава друго и клати глава. Опитва се да обясни на Уве, че машината „работеше одеве“. За Уве това е без значение, разбира се, тъй като в момента очевидно не работи. Човекът зад плексигласа пита Уве дали има пари в брой. Уве отвръща, че това не му влиза в тъпата работа. Следва напрегнато мълчание.
Най-сетне служителят пита дали може да „провери картата“. Уве го поглежда, сякаш току-що са се срещнали на тъмна уличка и той го е попитал може ли да опипа интимните му части.
– Само без номера! – предупреждава Уве и му подава колебливо картата под прозорчето.
Човекът грабва картата и я потрива бързо в крачола си. Като че ли Уве не беше чел във вестника за нещото, наречено „снемане на отпечатък“. Този да не би да има Уве за идиот?
– Какви ги вършите? – изкрещява Уве и стоварва длан върху плексигласа.
Човекът пъхва картата под прозорчето.
– Пробвайте сега – отвръща той.
Уве мисли, че всеки стар глупак може да се досети, че ако картата не е работила преди половин минута, няма да работи и сега. Изтъква този факт пред човека зад стъклото.
– Моля ви – обажда се служителят.
Уве въздиша демонстративно. Приготвя отново картата, без да откъсва очи от плексигласа. Картата работи.
– Видяхте ли? – подсмива се човекът зад плексигласа.
Уве поглежда вбесено картата, сякаш тя го е измамила, и след това отново я прибира в портфейла.
– Приятен ден! – подвиква човекът зад плексигласа.
– Ще видим – отвръща Уве.
През последните двайсет години почти всички хора, с които се е срещал, са опявали, че трябва да използва кредитна карта. Само че парите в брой винаги са били достатъчно добри за Уве, парите в брой са спасявали човечеството хиляди години. Освен това Уве няма доверие на банките и на електронните им системи.
Съпругата му обаче настояваше, независимо от всичко, да си извади такава карта, въпреки че Уве я предупреждаваше да не го прави. Когато почина, банката просто изпрати на Уве нова карта на негово име, свързана с нейната сметка. Сега, откакто купуваше цветя за гроба ѝ от шест месеца, бе останала сума от 136 крони и 54 йоре. Уве много добре знае, че тези пари ще потънат в джоба на някой банков директор, ако Уве умре, без да ги е похарчил.
Сега обаче, когато Уве иска да използва проклетата пластмасова карта, тя, както може да се предполага, не работи. Или пък има купища допълнителни такси, когато я използва в магазините. Това единствено доказва, че Уве е бил прав още от самото начало. Ще го каже на съпругата си в мига, в който се видят отново, защото тя трябва да знае тези неща.
Тази сутрин излезе преди слънцето да събере сили да се издигне над хоризонта, много преди съседите да благоволят да станат. Беше прегледал внимателно разписанието на влаковете. След това угаси всички лампи, изключи радиаторите, заключи входната врата и остави плика с инструкции на килимчето в антрето пред вратата. Реши, че все някой ще го открие, когато дойдат за къщата.
Взе лопатата за сняг, почисти пред входа и я прибра в бараката за инструменти. Заключи бараката. Ако Уве беше малко по-наблюдателен, щеше да забележи, когато се отправи към паркинга, сравнително голяма кухина с формата на котешко тяло в огромната пряспа точно пред бараката. Само че той имаше по-важни неща, за които да мисли.
Тъй като последните събития му бяха попречили, той не взе сааба и тръгна пеш към гарата. Този път нито бременни чужденки, нито руси бурени, нито съпругата на Руне, нито нискокачествено въже нямаше да съсипят утрото на Уве. Беше продухал радиаторите на всички, беше им дал назаем онова, от което имаха нужда, беше ги возил до разни болници. Сега най-сетне можеше да се погрижи за себе си.
Провери отново разписанието на влаковете. Мразеше и закъснява. Това разваляше плановете. Нещата излизаха от контрол. Съпругата му хич я нямаше в това отношение, не умееше да следва планове. Само че с жените винаги е така. Те не могат да се придържат към план, дори да ги лепнеш за въпросния план, Уве го знаеше със сигурност. Когато пътуваше за някъде, той правеше разписание и решаваше къде да налеят гориво, кога да спрат за кафе и то единствено, за да бъде пътуването по-ефикасно от гледна точка на времето. Той проучваше карти, преценяваше точно колко време ще отнеме всеки етап от пътуването, как да избегнат трафика в най-натоварените часове, преките пътища, от които онези с джипиесите си нямаха понятие. Уве винаги изготвяше точна и ясна стратегия за пътуване. Затова пък съпругата му винаги му излизаше с разни откачени идиотщини като ,да тръгнем, накъдето ни отведе или ,давай по-спокойно“. Така ли трябваше разумен възрастен човек да се носи през живота? След това тя си припомняше, че трябвало да звънне по телефона, че била забравила я шал, я нещо друго. Нямате представа кое палто да избере в последния момент. Все измисляше нещо. Винаги забравяше термоса с кафето върху сушилнята, а това бе най-важното нещо. В тъпите торби с багаж имаше поне четири палта, но не и кафе. Като че ли можеш да влезеш в която и да е бензиностанция, по което и да е време и да си купиш от лисичата пикня, която продаваха там. Освен това така само ще се забавиш още повече. Когато Уве се ядосаше, тя винаги оспорваше важността да се следва времеви график.