Бременната вдигна пръст към устните си, за да го накара да замълчи. Уве е много ядосан и изглежда така, сякаш всеки момент ще направи пирует от гняв.
Когато Парване вдига котката, цветът ѝ е започнал да се мени от пурпурно към бяло. Уве не е вече толкова сигурен в себе си, когато го забелязва. Поглежда Парване. След това с нежелание отстъпва назад и се отказва.
Младият дебелак си сваля тениската.
– Какво по... това е... какви ги вършиш? – заеква Уве.
Стрелва Парване с поглед, застанала до канапето, прегърнала котката, от която кале вода по пода, след това поглежда и младежа, застанал гол до кръста по средата на хола на Уве, а сланините му се тресат и напират към коленете, сякаш е огромна кутия сладолед, който е бил разтопен, а след това отново замразен.
– Дайте ми я – протяга ръце младежът, без да се интересува от вида си, и изпружва ръце като дървесни стволове към Парване.
Когато тя му протяга животното, той я притиска към гърдите си. сякаш се опитва да направи гигантско пролетно рулце.
Между другото, казвам се Джими – усмихва се той на Парване.
– Аз съм Парване – представя се тя.
– Хубаво име – отбелязва Джими.
– Благодаря! Означава пеперуда – усмихва се жената.
– Супер! – възкликва Джими.
– Ще задушиш котката – предупреждава Уве.
– Престани, Уве! – обажда се Джими.
– Сигурен съм, че предпочита да замръзне с достойнство, вместо да я удушиш – продължава да реди той и кима към капещата топка косми, притисната в ръцете му.
Добродушното лице на Джими се озарява от широка усмивка.
– Споко, Уве. Можеш да разправяш каквото си искаш за нас, дебелаците, но ние сме върхът, когато някой има нужда от топлина.
Парване наднича нервно над пухкавата ръка и нежно полага длан върху носа на котката. След това се оживява.
– Вече ѝ е по-топло – възкликва тя и се обръща победоносно към Уве.
Уве кима. Тъкмо се канеше да изстреля саркастичен отговор. Сега обаче открива, с известно неудобство, че е облекчен от новината. Пропъжда чувството, като се заглежда с интерес в дистанционното на телевизора.
Не че се интересува от котката. Просто Соня щеше да е доволна. Нищо повече.
– Ще затопля малко вода – решава Парване и с резки движения се промъква покрай Уве, неочаквано се озовава в кухнята му и започва да отваря шкафовете.
– Какво, по дяволите... – мърмори Уве, оставя дистанционното и хуква след нея.
Когато влиза в кухнята, тя е застанала неподвижно и малко объркано по средата на стаята, стиснала електрическия чайник в ръка. Изглежда поразена, сякаш едва сега е осъзнала какво точно се е случило.
Уве за пръв път я вижда в състояние, когато не знае какво да каже. Кухнята е почистена, подредена, но и малко прашна.
Мирише на кафе, във фугите се е наслоила мръсотия, навсякъде се виждат вещите на съпругата на Уве. Малките ѝ украшения на прозореца, шнолите ѝ са оставени на масата в кухнята, бележки с нейния почерк са лепнати върху вратата на хладилника.
Кухнята е белязана от следи на колела. Сякаш някой се е придвижвал напред-назад с велосипед поне хиляда пъти.
Котлоните и плотът в кухнята са видимо по-ниски от обикновено.
Сякаш кухнята е пригодена за дете. Парване оглежда всичко, както когато хората видят нещо за пръв път. Уве е свикнал с обстановката. Той сам направи кухнята след произшествието. От общината, както трябваше да се предполага, отказаха да помогнат.
Парване се оглежда така, сякаш е озадачена.
Уве поема електрическия чайник от протегнатите ръце, без да я поглежда в очите. Пълни го бавно с вода и го включва.
– Не знаех, Уве! – прошепва тя разкаяно.
Уве се навежда над ниската мивка с гръб към нея. Тя пристъпва напред и отпуска нежно пръсти на рамото му.
– Извинявай, Уве. Много се извинявам. Не трябваше да нахлувам в кухнята ти, без да попитам преди това.
Уве прочиства гърлото си и кима, без да се обръща. Няма представа колко време са стояли така. Тя оставя ръка на рамото му. Той решава да не я отблъсква.
Гласът на Джими нарушава тишината.
– Имате ли нещо за ядене? – провиква се той от хола. Рамото на Уве се изплъзва изпод ръката на Парване. Тоя поклаща глава, избърсва лице с опакото на ръката си и се насочва към хладилника, без да я поглежда.
Джими цъка неодобрително с език. когато Уве се връща от кухнята и му подава сандвич с пуешко. Уве се отдръпва на няколко метра и поглежда мрачно госта.
– Как е тя? – пита той и кима към котката в ръцете на Джими.
Сега вече по пода тече вода, но животното бавно и сигурно си възвръща формата и цвета.