След като два часа чака край операционната, Соня целуна огромното чело на котката и прошепна:
– Сбогом, миличък Ърнест! Следващите думи сякаш излязоха като облак от устата ѝ. – Сбогом и на теб, мили татко!
Тогава котката затвори очи и издъхна.
Когато Соня излезе от чакалнята, тя тежко отпусна чело на широките гърди на Уве.
– Колко много мъка, Уве. Имам чувството, че сърцето ми бие извън тялото.
Останаха смълчани дълго, прегърнати. Най-сетне тя вдигна лице към него и го погледна сериозно в очите.
– Сега вече трябва да ме обичаш двойно повече – рече тя.
Тогава Уве я излъга за втори и последен път. Каза, че ще бъде така, макар да знаеше, че няма начин да я обича повече, отколкото вече я обичаше.
Погребаха Ърнест до езерото, където той ходеше на риболов с бащата на Соня. Пасторът дойде да прочете надгробно слово. След това Уве натовари сааба и те отпътуваха по малките пътища, Соня – отпуснала глава на рамото му. Спряха в първия малък град, през който минаха. Соня имаше среща с някого. Бе едно от нещата, които тя най-много харесваше в него, както често казваше след събитието. Не познаваше друг, който би седял часове наред в колата, за да я чака, без дори да попита защо чака и колко време ще отнеме. Не че Уве не мрънкаше, защото мрънкането бе едно от нещата, в конто най-много го биваше Особено ако се налагаше да плаща за паркинг. Никога обаче не попита какво прави тя. И винаги я чакаше.
После, когато Соня най-сетне излезе и се качи при него, затвори вратата на сааба с тихо хлопване, което знаеше, че е задължително, за да не го кара да я поглежда обидено, сякаш е изритала живо същество, тя поклати глава.
– Трябва да си купим собствена къща – зави тихо тя.
– Какъв е смисълът? – зачуди се Уве.
– Според мен детето ни трябва да расте в къща – заяви тя и нежно отмести ръка към корема си.
Уве мълча дълго; прекалено дълго дори за критериите на Уве. Погледна замислено корема ѝ, сякаш очакваше от него да се развее знаме. След това изпъна гръб, врътна копчето на радиото малко напред и малко назад. Нагласи страничните огледала. Кимна с разбиране.
– Ще трябва да си купим сааб естейт.
19
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И КОТКАТА, КОЯТО
БЕШЕ СЪСИПАНА, КОГАТО СЕ ПОЯВИ
През повечето време вчера Уве крещя на Парване, че проклетата котка щяла да живее у тях само през трупа му.
Ето че сега наблюдава котката. Котката пък наблюдава него.
Уве, колкото и да е чудно, все още не е мъртъв.
Цялата тази работа е влудяващо дразнеща.
През нощта се буди поне шест пъти, защото котката, без да прояви каквото и да било уважение, се примъкваше и се настаняваше до него на леглото. Всеки път котката се будеше, когато Уве доста чевръсто я ритваше, за да иде на пода.
Сега е шест без петнайсет и котката седи по средата на кухнята. Личи ѝ, че е недоволна, сякаш Уве ѝ дължи пари. Уве отвръща на погледа ѝ подозрително, както обикновено се гледа на котка, която е звъннала на звънеца с Библия в лапите, също като свидетел на Йехова.
– Сигурно чакаш храна – измърморва най-сетне Уве.
Котката не отговаря. Просто скубе със зъби последната си останала козина и небрежно лиже една от лапите си.
– В тази къща никой не се мотае като консултант в очакване пържени врабчета да му влязат в устата.
Уве отива до мивката. Включва кафеварката. Поглежда часовника си. Поглежда котката. След като си тръгнаха от болницата, Парване успя да се свърже с приятел, който, изглежда, беше ветеринар Ветеринарят дойде, за да прегледа животното, и заяви, че е „сериозно измръзнала и недохранена“. След това даде на Уве дълъг списък какво трябвало да яде и как да се грижи за нея.
– Нямам никакво намерение да правя фирма за поправка на котки – разяснява Уве на котката. – Тук си единствено защото не можах да набия здрав разум в главата на Бременната. – Той кима към прозореца, който гледа към къщата на Парване.
Котката е заета да чисти едното си око и не отговаря.
Уве държи четири чорапчета. Ветеринарят му ги даде. Очевидно Досада има огромна нужда от упражнения и Уве е сигурен, че поне в това отношение ще може да направи нещо. Поне така си мисли.
– Скачай в тези нещица и да вървим. Закъснявам!
Котката се надига грациозно и тръгва срамежливо към вратата. Сякаш пристъпва по червен килим. Поглежда чорапите скептично, но не роптае, когато Уве ги нахлузва малко грубо. След като приключва, Уве става и оглежда котката от главата до краката. Клати глава. Котка с чорапи – напълно неестествено. Котката оглежда новия си тоалет и неочаквано придобива безкрайно самодоволен вид.