Уве прави допълнително отклонение в края на пътеката. Пред къщата на Анита и Руне вдига угарка. Смачква я с пръсти. Онзи тип с шкодата от общината, изглежда, се подвизава тук, сякаш кварталът е негов. Уве изругана и прибира фаса в джоба си.
Когато се прибират, той храни с нежелание нещастното животно и когато то приключва с яденето, заявява, че си има работа. Може и да се оказа притиснат временно да съжителства с дребната твар, но проклет да бъде, ако остави диво животно в дома си. Следователно котката трябва да дойде с него. Между двамата веднага възниква недоразумение дали котката ще седи върху вестник на пасажерската седалка в сааба. Първоначално Уве поставя животното върху две притурки с развлекателни новини, които котката, безкрайно обидено, изригва на пода със задните си лапи. Настанява се на меката тапицерия. Щом вижда това, Уве вдига решително зверчето за врата и котката изсъсква, съвсем не предупредително, докато той натъпква три притурки от страниците, посветени на култура и преглед на книги. Котката го поглежда вбесено. Човекът я оставя, но странното е, че тя се кротва върху вестника и поглежда през прозореца обидено, тъжно. Уве решава, че е спечелил битката, кима доволно, включва сааба на скорост и се качва на главния път. Едва тогава котката бавно и нарочно забива нокти във вестника и дръпва със замах, а после поставя предните си лапи в дупката. В същото време поглежда предизвикателно Уве, сякаш се кани да попита: „Да те видя какво ще направиш“. Уве набива спирачките на сааба и шокираната котка отхвърча напред и удря носа си в таблото.
„Повече за това няма да кажа и дума!“, издава доволното изражение на Уве. Подир което котката отказва да го погледне чак до края на пътуването и просто седи на задните си лапи в ъгъла на седалката, трие нос с едната си лапа и не крие колко е обидена. Докато Уве е в цветарския магазин, тя облизва дълги участъци от волана, предпазния колан и вътрешната страна на вратата на автомобила.
Когато Уве се връща с цветята и открива, че цялото купе е пълно с котешки лиги, той размахва предупредително показалец, сякаш е ятаган. И тогава котката захапва ятагана. Той отказва да разговаря с нея до края на пътуването.
Когато пристигат в двора на църквата, Уве решава да заложи на сигурно, свива остатъка от вестника на топка и грубо изтласква котката от колата. След това вади цветята от багажника, заключва сааба с ключ, обикаля колата и проверява всички врати. Двамата заедно се качват по замръзналия чакъл на склона към църквата, газят през снега, докато най-сетне стигат при Соня. Уве почиства с опакото на ръката снега от надгробния камък и разтърсва леко цветята.
– Донесъл съм ти малко растения – мърмори той. – Розови. Нали ги харесваш. Казаха, че щели да загинат в студа, но знам, че го казват, за да те принудят да купиш по-скъпи цветя.
Котката сяда на задни лапи в снега. Уве я поглежда начупено, след това насочва вниманието си към надгробния камък.
– Добре де, добре... това е котката Досада. Сега живее с нас. Беше почти замръзнала пред къщи.
Котката поглежда обидено човека. Той прочиства гърлото си.
– Така изглеждаше, когато се появи – изяснява отбранително той. След това кимва към животинчето, после и към надгробния камък.
– Не съм я съсипал аз. Беше си съсипана – оправда се той пред Соня.
И надгробният камък, и котката чакат мълчаливо до него. За момент Уве се заглежда в обувките си. Изръмжава. Отпуска се на колене върху леда и почиства още малко от снега. Внимателно слага ръка върху камъка.
– Липсваш ми – прошепва той.
В ъгълчето на окото му проблясва влага. Уве усеща нещо меко до ръката си. Трябват му няколко секунди, докато разбере, че котката е отпуснала глава на дланта му.
20
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И НАТРАПНИЦИТЕ
В продължение на почти двайсет минути Уве седи зад волана на сааба, а вратата на гаража е отворена. През първите пет минути котката го наблюдава нетърпеливо от пасажерското място. През следващите пет започва да го стрелка разтревожено. Накрая се опитва да отвори сама вратата и тъй като не успява, се отпуска на седалката и заспива.
Уве я поглежда, когато се излята и започва да хърка. Не може да не признае, че Досада има твърде категоричен подход към разрешаването на възникналите проблеми.
Поглежда отново към паркинга и към отсрещния гараж. Стоял е там с Руне поне сто пъти. Навремето бяха приятели. Уве не може да посочи много хора в живота си, които е наричал приятели. Уве и съпругата му бяха първите, които се преместиха на тази улица преди много години, когато кварталът беше наскоро построен и обграден с дървета. На следващия ден се нанесоха Руне и жена му. Анита също беше бременна и. разбира се, двете със съпругата на Уве веднага станаха приятелки, както единствено жените умеят. Типично за приятелки, те си втълпиха, че Руне и Уве също трябва да станат най-добри приятели. Двамата имали „много общи интереси”. Уве така и не разбра какво имат предвид. Все пак Руне караше волво.