Не че Уве имаше нещо против Руне, освен това. Човекът си имаше свястна работа, не говореше повече от необходимото. Вярно е, че караше онова волво, но съпругата на Уве все настояваше, а това не правеше човека неморален. И така, Уве се примири с новия. След известно време дори му даваше назаем инструментите си. Един следобед, докато стояха на паркинга, пъхнали палци в коланите, те се заприказваха за цените на косачките за трева. Когато се разделиха, си стиснаха ръцете. Сякаш взаимното решение да станат приятели се беше превърнало в делово споразумение.
Когато по-късно двамата мъже разбраха, че какви ли не хора се местят да живеят в квартала, те седнаха в кухнята на Уве и Соня за консултация. Когато приключиха, бяха написали общи правила – какво е позволено и какво не е – и създадоха сдружението на живеещите. Уве стана председател, а Руне – заместник-председател.
През месеците, които последваха, те ходеха заедно на бунището. Плюеха хората, които паркираха неправилно. Пазаряха се за по-добри цени на боята и улуците в железарията, стояха от двете страни на служителя от телефонната компания, когато дойде да инсталира телефони и да ги свърже, изтъкваха веднага кое къде трябва да се направи. Не че някой от двамата беше наясно как трябва да се инсталират телефонни кабели, но и двамата бяха свикнали да държат под око нахаканите многознайковци като този и нямаха намерение да им позволят да правят номера.
Понякога двете двойки ходеха заедно на вечеря. Не е ясно дали може да се нарече вечеря, тъй като Уве и Руне прекарваха повечето време на паркинга, подритваха гумите на автомобилите си и сравняваха обема им, спирачния път и други важни въпроси. Това беше всичко.
Коремите на Соня и Анита продължаваха да растат, което според Руне „изпиваше мозъка на Анита“. Очевидно му се налагаше да вади кафеварката от хладилника почти всеки ден, откакто тя беше влязла в трети месец. Соня, за да не остане по-назад, беше станала избухлива и можеше да избие с елин замах вратите на бар от филм на Джон Уейн. Тъкмо заради това Уве не си отваряше устата. Това, разбира се, бе причината за допълнително раздразнение. Когато не се потеше обилно, замръзваше. Щом на Уве му омръзнеше да спори с нея и засилваше радиаторите с половин деление, тя започваше да се поти и той ги спираше отново. Освен това изяждаше такива количества банани, че хората в супермаркета сигурно бяха решили,че съпругът ѝ си има зоопарк.
– Хормоните са поели по пътя на войната – кимаше с разбиране Руне в една такава вечер, когато двамата с Уве стояха зад къщата му, докато жените се бяха затворили в кухнята на Соня и Уве и говореха по въпроси, които интересуват жените.
Руне призна, че предишния ден заварил Анита да плаче неудържимо пред радиото просто защото песента била „прекрасна“.
– Прекрасна песен ли? – обади се с недоумение Уве.
– Прекрасна – потвърди Руне.
Двамата мъже поклатиха глави с недоумение и се загледаха в мрака. Останаха да седят в мълчание.
– Тревата трябва да се окоси – рече най-сетне Руне.
– Купих нови ножове за косачката – кимна Уве.
– Колко даде?
И така приятелството им си вървеше.
Вечер Соня пускаше музика на корема си, защото музиката карала детето да се движи. През повечето време съпругът ѝ седеше във фотьойла си в другия край на стаята и се преструваше, че гледа телевизия. Тайно се притесняваше какво ще стане, когато детето най-сетне реши да излезе. Ами ако малкото създание намразеше Уве, защото Уве не обичаше музика?
Не че се страхуваше. Просто не знаеше как да се подготви за бащинството. Беше попитал за някакъв наръчник, но Соня се изсмя. Уве така и не разбра защо го направи. Нали имаше наръчници за всичко останало?
Съмняваше се, че от него ще излезе добър баща. Много– много не харесваше децата. Дори не беше добро дете. Соня прецени, че трябва да поговори с Руне, защото двамата били „в същото положение“. Уве така и не разбра какво има предвид. Руне нямаше да бъде баща на детето му, а на съвсем друго дете. Руне се съгласи с новия си приятел, че няма какво да обсъждат, а това все пак бе нещо. Когато Анита идваше вечер и сядаше в кухнята със Соня, разказваше за болките и проблемите си, Уве и Руне си намираха извинение, че трябва да говорят за „това и онова“ и ходеха в бараката на Уве, мълчаха и разглеждаха различни инструменти по работния плот на Уве.