Парване и детето се появиха откъм ъгъла и видяха дежурния Уве пред затворената врата на гаража, пъхнал ръце в джобовете. Котката седеше в краката му с гузно изражение.
– Какво правиш? – попита Парване.
– Нищо – отвърна наежено Уве.
Отвътре се чу блъскане.
– Какво е това? – попита изненадано Парване.
Уве неочаквано прояви небивал интерес към асфалта под обувките си. Котката изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да започне да си свирука и да се отдалечи нанякъде.
Отвътре прозвуча ново почукване.
– Ехо? – обади се Парване.
– Ехо? – отвърна вратата на гаража
Парване се ококори.
– Господи... да не би да си заключил някого в гаража, Уве?
Уве не отговори. Парване го разтърси, сякаш се опитваше да брули кокосови орехи.
– Уве!
– Да, да. Само че не го направих нарочно, за бога – измърмори той и се отскубна от ръцете ѝ.
Парване поклати глава.
– Не било значи нарочно.
– Не беше нарочно – натърти Уве, сякаш това щеше да сложи край на разговора.
Когато забеляза, че Парване очаква разяснение, той се почеса по главата и въздъхна.
– Тя. Ами, да. Тя е от онези, журналистите. Не съм я заключил аз. Исках да се заключа вътре с котката. Тя обаче ни последва. И така. Нещата просто се случиха.
Парване започна да масажира слепоочията си.
– Не мога да се разправям с подобно нещо...
– Лошичък – обади се тригодишното и замахна с пръст към Уве.
Ехо? – обади се вратата на гаража.
– Тук няма никого! – изсъска в отговор Уве.
– Но аз ви чувам! – засече го вратата на гаража.
Уве въздъхна и погледна отчаяно Парване. Сякаш се канеше да възкликне: „Чуваш ли, дори вратите на гаражите ми говорят напоследък!“.
Парване го отмести настрани, приближи се към вратата, прилепи буза и почука предпазливо. В отговор вратата също почука. Сякаш очакваше някакво послание с Морзовата азбука. Парване прочисти гърло.
– Защо искате да говорите с Уве? – попита тя, очевидно решила да разчита на обикновената азбука.
– Той е герой!
– Какво?
– Добре, извинявайте. Казвам се Лена. Работя в местния вестник и искам да интервюирам...
Парване поглежда шокирано Уве.
– Как така герой?
– Просто си дрънка! – протестира Уве.
– Спасил е човек, паднал на релсите! – изкрещя вратата на гаража.
– Сигурна ли сте, че става въпрос за този Уве? – пита Парване.
Уве я поглежда обидено.
– Ясно. Сега значи е напълно невъзможно да съм герой, така ли? – мърмори той.
Парване го поглежда подозрително. Тригодишното стиска остатъка от опашката на котката.
– Котенце! – подвикна възторжено детето.
Котенцето не е особено впечатлено от подобно внимание и се опитва да се скрие зад краката на Уве.
– Какво си направил, Уве? – пита тихо и доверително Парване и отстъпва на две крачки от вратата на гаража.
Тригодишното подгонва котката около краката му. Уве се опитва да измисли къде да дене ръцете си.
– Е, измъкнах един от релсите, няма за какво да вдигаме шум – мърмори той.
Парване се опитва да остане сериозна.
– Или да се кикотим – добавя кисело той.
– Извинявай – отвръща Парване.
Вратата на гаража проговоря отново.
– Ехо? Още ли сте там?
– Не! – изкрещява Уве.
– Защо сте толкова гневен? – пита вратата на гаража.
Уве започва да се колебае. Навежда се към Парване.
– Аз... не знам как да се отърва от нея – признава той и ако Бременната не беше наясно с кого си има работа, щеше да заподозре, че в очите му се чете нещо като молба. – Нея искам... сама при сааба ми! – шепна отчаяно той.
Парване кима, очевидно разбрала какво е положението. Уве отпуска уморено ръка между тригодишното и котката, преди нещата да излязат от контрол. Момиченцето, изглежда, иска да гушне котката. Котката сякаш е готова да изрита тригодишното, така че да се озове чак в полицията. Уве успява да хване тригодишното, което се залива от смях.
– Първо, защо си тук? – пита той Парване, докато ѝ подава малкия вързоп като чувал с картофи.
– Ще вземем автобуса, за да отидем до болницата, да приберем Патрик и Джими – отвръща тя.
Забелязва как лицето на Уве потрепва над скулите, когато тя изрича „автобус“.
– Ние... – започва Парване, сякаш е измислила нещо друго.
Поглежда вратата на гаража, след това поглежда Уве.
– Не чувам какво казвате! Говорете по-високо! – изкрещява вратата на гаража.