От джоба на Джими се разнася пиукане. Той вади мобилен телефон, огромен колкото ръката на възрастен човек, и се заема да набира нещо.
– Чия е тази котка? – пита от задната седалка Патрик.
– Котенцето на Уве! – отвръща уверено тригодишното.
– Нищо подобно – бърза да го поправи Уве.
В огледалото за обратно виждане забелязва, че Парване се усмихва весело.
– Напротив! – отвръща тя.
– Няма напротив! – натъртва Уве.
Тя се смее. Патрик е изумен. Жена му го перва окуражително по коляното.
– Не обръщай внимание на приказките на Уве. Котката си е негова.
– Котката е скитница, това е истината! – поправя я Уве.
Котката вдига глава, за да разбере защо е цялата суматоха, стига до заключението, че няма абсолютно нищо интересно, и отново се сгушва в скута на Парване. По-скоро до корема ѝ.
– Значи няма да я предаваш? – пита Патрик, докато оглежда животинчето.
Котката вдига глава и вместо отговор изсъсква тихо.
– Как така да я предавам? – прекъсва го Уве.
– Ами... в котешки приют... нещо... – започва Патрик, но преди да обясни, Уве се разкрещява.
– Никой няма да ходи в никакъв приют!
С тези думи въпросът е приключен. Патрик се опитва да скрие колко е стреснат. Парване пък се опитва да не избухне в смях. Нито един от двамата не успява.
– Не може ли да спрем някъде, за да похапнем нещичко? Толкова съм гладен, че чак ми прилошава – обажда се Джими и се намества на седалката, при което саабът се разклаща.
Уве поглежда групата около него, сякаш е бил отвлечен и отведен в паралелна вселена. За момент му минава през ума да кривне нанякъде, но тогава осъзнава, че най-лошият сценарий е всички да го придружат в отвъдното. След това прозрение той намалява скоростта и увеличава дистанцията между своя автомобил и предния.
– Иииш! – изкрясква тригодишното.
Уве, може ли да спрем? Назанин трябва да пишка – провиква се Парване точно като човек, който е убеден, че като седи зад шофьора, е на двеста метра от него.
– Да! Може ли да похапнем нещичко? – пита нетърпеливо Джими.
– Точно така – подкрепя го Парване.
– В „Макдоналдс“ има тоалетни – информира ги Джими.
– „Макдоналдс“ става, спри там – кима Парване.
– Никакво спиране! – отсича твърдо Уве.
Парване го поглежда в огледалото за обратно виждане. Уве я стрелва вбесено. Десет минути по-късно той седи в сааба и ги чака пред „Макдоналдс“. Дори котката влезе с тях. Предателка. Парване излиза и чука на прозореца на Уве.
– Сигурен ли си, че не искаш нищо? – пита тихо тя.
Уве кима. Тя го поглежда тъжно. Той отново вдига прозореца. Тя обикаля автомобила и сяда до него.
– Благодаря ти, че спря – усмихва се жената.
– Да, добре – отвръща той.
Тя похапва пържени картофки. Уве се протяга и разстила още вестници в краката ѝ. Тя избухва в смях. Той не разбира защо.
– Имам нужда от помощта ти, Уве – заявява неочаквано Парване.
Уве не е на върха на щастието.
– Можеш ли да ми помогнеш да взема книжка?–продължава тя.
– Какво? – пита той, сякаш не я е чул.
Бременната свива рамене.
– Патрик ще бъде в гипс месеци наред. Трябва да взема книжка, за да мога да карам момичетата. – Какво ще кажеш да ми даваш уроци?
Уве я поглежда толкова объркано, че дори забравя, че е ядосан.
– С други думи, нямаш книжка.
– Нямам.
– Значи не си се шегувала?
– Не съм.
– Да не са ти взели книжката?
– Никога не съм имала.
Умът на Уве има нужда от няколко минути, за да обработи информацията, която му се струва напълно немислима.
– Какво работиш? – пита той.
– Това пък какво общо има? – пита тя.
– Естествено, че има много общо.
– Брокер на недвижими имоти съм.
Уве кима.
– И нямаш шофьорска книжка.
– Нямам.
Уве клати мрачно глава, сякаш това е апогеят на човешката същност – да не се поема отговорност за нищо. Парване се усмихва подигравателно, както обикновено, смачква празния плик от пържените картофи и отваря вратата.
– Погледни на нещата по друг начин, Уве. Би ли искал някой друг да ме учи да шофирам в квартала?
Слиза от автомобила и отива до кофата за боклук. Уве не отговаря. Сумти.
Джими застава до вратата.
– Може ли да ям в колата? – пита той, а от устата му стърчи парче пиле.
Първоначално Уве мисли да откаже, но после разбира, че с това темпо никога няма да тръгнат оттук. Вместо това разстила още вестници върху пасажерската седалка и пода, сякаш подготвя автомобила за пребоядисване.
– Просто сядай, за да се приберем най-сетне вкъщи – пъшка той и сочи седалката на Джими.