– Напрежението е огромно, не разбираш ли? – ридае тя и обляга чело на волана, сякаш се надява да се превърне в нещо меко и пухкаво. – Аз съм бременна! Малко съм стресирана, някой ли не е в състояние да прояви малко разбиране към тъпата бременна, която е малко стресирана?!
Уве се намества на пасажерската седалка, без да крие, че се чувства неловко. Тя удря волана няколко пъти, измърморва нещо от сорта, че единственото ѝ желание е да „пие една тъпа лимонада“, стиска с ръце волана, заравя лице в ръкава си и отново ревва.
Джипът зад тях отново надува клаксона си, сякаш фериботът за Финландия ще ги прегази. В този момент нещо в Уве се пречупва. Той отваря вратата, слиза от автомобила, тръгва бавно към джипа и отваря със замах вратата на шофьора.
– Никога ли не сте били начинаещ шофьор?
На шофьора не му остава време да отговори.
– Тъпо копеленце! – изкрещява Уве в лицето на младежа с бръснатата глава и татуировки по шията, а слюнката му отхвърча по седалката.
На Татуираното гърло не му остава време за отговор, но и Уве не му дава възможност да си отвори устата. Сграбчва младежа за яката и го извлича с такава сила, че тялото му провисва от седалката. Малкият е мускулест, тежи поне сто килограма, но Уве стиска яката му в желязна хватка. Татуираното гърло е толкова изненадан от силата на стария човек, че дори не му хрумва да се съпротивлява. В очите на Уве блести ярост, когато лепва вероятно трийсет и пет години по-младия мъж за джипа с такава сила, че ламарината проскърцва. Поставя върха на показалеца си в средата на обръсната му глава и приближава очи толкова близо до лицето на Татуираното гърло, че всеки усеща дъха на другия.
– Ако посмееш да надуеш клаксона още веднъж, това ще бъде последният звук, който чуваш на този свят. Разбра ли ме?
Татуираното гърло стрелва с поглед не по-малко мускулестия си приятел вътре в автомобила, след това се извръща леко към натрупалата се дълга опашка коли зад джипа. Никой не смее да мръдне или да се притече на помощ. Никой не надува клаксона си. Никой не се придвижва напред. Изглежда, всички мислят едно и също. След като човек на възрастта на Уве, който няма татуировки, се осмелява без капка колебание да се опълчи на татуирания младок и го е лепнал за автомобила по този начин, то тогава не си струва да го дразнят допълнително.
Очите на Уве са потъмнели от гняв. След кратко размишление Татуираното гърло се убеждава, че старият човек говори сериозно. Върхът на носа му едва забележимо помръдва надолу, после и нагоре.
Уве кима, за да покаже, че е разбрал, и го пуска на земята. След това се обръща, заобикаля джипа и се качва отново в сааба. Парване го наблюдава с отворена уста.
– Сега ме слушай – започва спокойно Уве, докато затваря внимателно вратата. – Родила си две деца и много скоро ще изръсиш трето. Дошла си тук от далечна страна, откъдето сигурно е трябвало да се махнеш заради война, преследване и разни други дивотии. Научила си нов език, получила си образование и въртиш семейство, пълно с некомпетентни същества. Проклет да съм, но досега не съм те видял да се страхуваш от каквото и да било.
Впива очи в нейните. Парване продължава да го зяпа с отворена уста. Уве сочи заповеднически педала.
– Не те карам да извършиш мозъчна операция. От теб се иска да подкараш автомобил. Той има педал за газ, спирачка и съединител. Някои от най-големите загубеняци в човешката история са разбрали как работи. Ще се научиш и ти.
След това изрича пет думи, които Парване винаги ще помня като най-прекрасния комплимент, който той ѝ е правил.
– Защото не си пълна загубенячка.
Парване приглажда кичур коса, залепнал от сълзите. Неумело стиска волана с две ръце. Уве кима, слага си предпазния колан и се намества удобно.
– Сега натисни съединителя и направи какаото казах.
Този следобед Парване се научи да шофира.
28
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ УВЕ,
И ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ РУНЕ
Соня често казваше, че Уве „не умее да прощава“. Той например отказваше да стъпи в местната пекарна цели осем години, след като не му върнаха точно, когато купи сладки в края на деветдесетте. Уве наричаше тази работа „твърди принципи“. Двамата никога не постигнаха пълно съгласие, когато ставаше въпрос за думите и значението им.
Той знае, че тя е разочарована, че двамата с Руне не могат да се помирят. Той пък знае, че заради враждата им с Руне двете с Анита не могат да останат истински приятелки, както досега. Само че когато даден конфликт продължи чак толкова дълго, може да се окаже невъзможно да бъде изгладен поради простата причина, че нито един вече не помни как е започнал. Уве наистина не знае как е започнала цялата работа.