ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

35 ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И СОЦИАЛНАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ

Когато обзетата от паника Парване се втурва в антрето на Уве и продължава към тоалетната, без дори да каже „добро утро“, Уве веднага си задава въпроса как е възможно човек да трябва да ходи в тоалетната, двайсет секунди след като е излязъл от собствения си дом. Само че „адът не познава друга фурия като Бременната жена“, бе му казала веднъж Соня. Затова той мълчи.

Съседите твърдят, че той е „различен човек“ напоследък, че никога досега не са го виждали така „ангажиран“ с нещо. Но Уве обяснява с раздразнение, че това е само защото не са го виждали „ангажиран“ конкретно с тази работа.

Патрик разправя, че той се стрелка между къщите и блъска вратите непрекъснато като „разгневен робот от бъдещето“. Уве няма представа какво означава това. Въпреки това вечер прекарва часове с Парване и момичетата, докато Патрик се старае, поне доколкото е възможно, да не му позволява да пипа компютъра, когато иска да покаже нещо. Джими, Мисрад, Адриан и Андерш също са там. Джими непрекъснато се опитва да кръсти кухнята на Парване и Патрик „Звездата на смъртта“, а Уве „Дарт Уве“. Мислиха над безброй планове през следващите дни – включително да сложат марихуана в бараката за инструменти на онзи с бялата риза, както би предложил Руне, но след няколко нощи Уве се предава. Кима мрачно, иска да използва телефона и се затътря в съседната стая.

Парване излиза от тоалетната.

– Готова ли си? – пита той, сякаш се опасява, че става въпрос за полувреме.

Тя кима, докато излизат, и тогава забелязва нещо в хола и спира. Уве стои на вратата и много добре знае какво е зяпнала.

– Това е... А! Какво толкова, не е кой знае какво – мърмори той и се опитва да я накара да излезе.

Тъй като тя не помръдва, той изригва рамката на вратата.

– Просто събираше прах. Лъснах го, пребоядисах го и сложих лак, нищо повече. Не е кой знае какво – мърмори раздразнено той.

– О, Уве! – прошепва Парване.

Той продължава да рита прага.

– Можем да го минем с шкурка и да го пребоядисаме в розово. Ако се окаже женско, де – продължава да мърмори той.

Прочиства гърлото си.

– Или ако е момче. Сега използват розово и за момченца, нали?

Парване поглежда синьото креватче и покрива устата си с ръка.

– Ако ревнеш, няма дати го дам – предупреждава я Уве.

Когато тя се разплаква, Уве въздиша – „проклети жени“ – след това се обръща и излиза навън.

Половин час по-късно мъжът в бялата риза гаси цигарата с обувка и блъска по вратата на Анита и Руне. Води трима мъже в униформи на медицински братя, сякаш очаква върла съпротива. Когато дребната, крехка Анита отваря вратата, тримата мъже изглеждат засрамени от себе си, докато онзи в бялата риза пристъпва към нея и размахва документ, сякаш държи брадва в ръка.

– Време е – информира я той нетърпеливо и се опитва да влезе в антрето.

Тя обаче застава на пътя му. Доколкото дребен човек като нея може да препречи пътя.

– Не! – отсича тя и не отстъпва.

Мъжът в бялата риза спира и я поглежда. Клати уморено глава и свива устни, докато устата му почти докосва носа.

– Имаше две години, за да го направиш по лесния начин, Анита. Вече е взето решение. Окончателно е.

Опитва се да мине покрай нея, но Анита е застанала на прага, непоклатима като древен побит камък.

Тя си поема дълбоко въздух, без да откъсва очи от неговите.

– Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? – изплаква тя, а гласът ѝ трепери от мъка. – Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?

Мъжът свива устни. Има нервен тик около скулите.

– През повечето време Руне дори не знае къде се намира, проучването показа, че...

– Само че аз знам! – прекъсва го Анита и сочи тримата медицински братя. – Аз знам! – провиква се тя.

– И кой ще се грижи за него, Анита? – пита риторично той и клати глава. След това пристъпва напред и дава знак на трите сестри да го последват в къщата.

– Аз ще се грижа за него! – отговаря Анита, погледът ѝ е буреносен, като на морско погребение.

Мъжът в бялата риза продължава да клати глава и се промъква покрай нея. Едва тогава забелязва сянката зад гърба ѝ.

– И аз – заявява Уве.

– И аз – добавя Парване.

– И аз! –не остават по-назад Патрик, Джими, Андерш, Адриан и Мисрад, настъпват напред и едва не падат един върху друг.

Мъжът в бялата риза спира. Присвива очи.

Неочаквано жена в износени дънки и яке, което личи, че ѝ е голямо, пристъпва напред с диктофон в ръка.