Само дето нещо не ставаше. Опита всички комбинации от мускули, събра цялата си воля, но пак не успя.
Внезапно го връхлетя един спомен: времето, когато той и Дороти току-що се бяха оженили. Не, още не бяха женени; живееха заедно, спомни си той, и се опитваха да решат дали искат да свържат живота си законно. Бяха се отдали на източни масажи и трансцендентална медитация, изучаваха се взаимно по всички възможни начини, които им идваха наум; спомни си дъха на бебешко масло с едва доловима следа от мускус и как се смяха над инструкциите за втората чакра5: „Поемете дълбоко въздух с далака си и задръжте, след това издишайте, като леко поглаждате с ръце от двете страни на гръбначния стълб на партньора си.“ Така и не успяха да определят къде се намира далакът, а Дороти беше много смешна, като тършуваше из тайните кътчета на телата им: „Дали е тук? А тук? О, Родж, ти май не го приемаш на сериозно…“
Почувства как замайващата болка отново се надига в душата му и се отпусна на леглото си: Дороти!
Вратата рязко се отвори.
Вътре влетя Клара Блай, очите й блестяха върху красивото тъмно лице.
— Роджър! Какво правиш?
Той пое дълбоко въздух, преди да отговори.
— Какво се е случило? — Чуваше безизразния си глас; не беше останало много след всичко, което бяха направили с него.
— Всички записи подскочиха! Помислих си — дори не зная какво си помислих, Роджър. Но каквото и да беше, то ти причиняваше безпокойство.
— Съжалявам, Клара. Той я проследи с поглед, докато тя се наведе над мониторите край стената.
— Вече е малко по-добре — отбеляза неохотно. — Мисля, че сега е наред. Но какво, по дяволите, правеше със себе си?
— Притеснявах се.
— За какво?
— Къде се намира далакът ми. Ти знаеш ли?
Тя го погледна замислено за момент преди да отговори.
— Под най-долното ребро, отляво. Близо до сърцето. Малко по-ниско. Будалкаш ли ме, Роджър?
— Е, малко. Мисля, че си спомних нещо, което не трябваше, Клара.
— Моля те, не го прави повече!
— Ще се опитам. — Но мисълта за Дороти и Брад все още блуждаеше покрай съзнателните му мисли. Той продължи: — Само още нещо — опитвам се да затворя очите си и не мога.
Тя приближи и докосна рамото му с приятелско състрадание.
— Ще го направиш, сладур.
— А-ха.
— Не, наистина. Бях с Уили по това време и той беше много обезкуражен. Но успя. Между другото — тя се обърна, — сега ще ти изгася лампите. Утре сутринта трябва да бъдеш свеж като кукуряк.
— Защо? — запита Роджър подозрително.
— О, няма повече да те режат. Засега приключи. Брад не ти ли каза? Утре ще те свържат към компютъра заради медиацията. Ще бъдеш много зает, Родж, така че поспи малко.
Тя изключи осветлението. Роджър наблюдаваше как тъмното й лице се превърна в нежно сияние, приличащо на праскова.
Нещо му щукна:
— Клара? Ще направиш ли нещо за мен?
Тя се спря, сложила ръка на вратата.
— Какво има, сладурче?
— Да ти задам един въпрос.
— Добре, питай.
Той се поколеба, чудейки се откъде да започне.
— Искам да знам — каза, като продължаваше да обмисля как да продължи, — е, да речем… о, да. Това, което искам да знам, Клара, е когато сте с мъжа ти в леглото и се любите, какви начини използвате?
— Роджър! — Яркостта на лицето й внезапно подскочи с половин децибел; той вече виждаше следите на вените под кожата с преминаващата през тях топла кръв.
— Съжалявам, Клара — отвърна. — Мисля… мисля, че като лежа тук се превръщам в сатир. Забрави за това, искаш ли?
Тя замълча за момент. Когато заговори отново, гласът й звучеше като на специалист, а не на приятел:
— Разбира се, Роджър. Всичко е наред. Просто ме завари неподготвена. Това е… е всичко е наред, просто никога преди не ме беше питал за такива неща.
— Зная. Съжалявам.
Но той не съжаляваше, или поне не съвсем.
Проследи как вратата се затваря зад нея и остана с поглед, вперен в правоъгълния контур на светлината, която се прокрадваше от външната зала. Внимаваше да запази съзнанието си спокойно, доколкото може. Не биваше да предизвиква паника в екипа, който следеше телеметричната информация.
Но искаше да мисли за нещо, което се намираше точно на границата на опасната зона, и то беше следното: защо червенината, която изби по лицето на Клара, приличаше толкова много на внезапната яркост, заляла лицето на Брад, когато го попита дали е бил с Дороти.
На следната сутрин всички ние бяхме напълно мобилизирани, проверявахме схемите, изключвахме резервните вериги, уверявахме се, че аварийните блокировки са настроени да се задействат и при най-незначителната повреда. Брад влезе в 6 часа сутринта, поотслабнал, но с бистра глава и готов за работа. Уайднър и Джон Фрийлинг пристигнаха минути след него, въпреки че почти всичко този ден трябваше да се свърши от Брад. Те не можеха да останат настрана. Катлийн Даути както винаги също беше там, разбира се, не защото го налагаше дългът, а защото сърцето й го искаше.
5
При някои форми на йогизма — центрове в тялото, обикновено седем, които се смятат за източници на физическа и духовна енергия. Бел. прев.