„Зурита е прав: заради такъв морски юнак си струва да се потрудиш — помисли си Кристо. — Но не е лесно да го уловиш във водата. Чувам с цялото си тяло! Май че само с капан може да се хване. Трябва да предупредя Зурита.“
— Колко е красив подводният свят! — не преставаше да се възхищава Ихтиандър. — Не, никога няма да сменя морето с вашата душна и прашна земя.
— Че защо нашата земя? Ти също си син на земята — рече Кристо. — Коя е била майка ти?
— Не зная — неуверено каза Ихтиандър. — Баща ми казва, че тя е умряла, когато съм се родил.
— Но тя е била, разбира се, жена, човек, а не риба.
— Може би — съгласи се Ихтиандър.
Кристо се разсмя.
— Я ми кажи сега, защо си правеше шеги и причиняваше неприятности на рибарите, режеше им мрежите, изхвърляше рибата от лодките им?
— Защото те ловяха повече риба, отколкото можеха да изядат.
— Но те ловяха риба за продан.
Ихтиандър не разбра.
— За да могат и другите хора да ядат — поясни индианецът.
— Та хората толкова ли са много? — изненада се Ихтиандър. — Не им ли стигат сухоземните птици и животни? Защо идват в океана?
— Така изведнаж не мога да ти обясня това — рече Кристо, като се прозяваше. — Време е за сън. Внимавай, не се пъхай във ваната си, защото баща ти ще бъде недоволен. — И Кристо се отдалечи.
Рано на другата сутрин Кристо не завари вече Ихтиандър. Каменният под беше мокър.
— Пак е спал във ваната — мърмореше индианецът. — А после сигурно е отплувал в морето.
На закуска Ихтиандър се яви с голямо закъснение.
Той беше разстроен от нещо. Почопли с вилицата бифтека си и рече:
— Пак пържено месо.
— Пак — строго отговори Кристо. — Така поръча докторът. А ти пак си се наял в морето със сурова риба, нали? Така съвсем ще отвикнеш от готвена храна. И си спал във ваната. Не искаш да спиш на кревата — хрилете ти ще отвикнат от въздуха и после ще се оплакваш, че те пробожда понякога в гърдите. И закъсня за закуска. Като си дойде докторът, ще му се оплача от тебе. Ти никак не ме слушаш.
— Не му казвай, Кристо. Не искам да го огорчавам. — Ихтиандър наведе глава и се замисли. После изведнъж погледна индианеца с големите си печални в момента очи и рече: — Кристо, аз видях една девойка. Никога не съм виждал нещо по-прекрасно — дори на дъното на океана…
— А защо тогава приказваше против нашата земя? — отвърна Кристо.
— Плувах на делфина покрай брега и недалеч от Буенос Айрес я видях на брега. Очите й са сини, а косите златисти. — И Ихтиандър добави: — Тя обаче ме видя, изплаши се и избяга. Защо сложих очилата и плавниците си? — После мълча известно време и заговори съвсем тихо: — Веднъж спасих някаква девойка, която се давеше в океана. Тогава не забелязах как изглежда. Ами ако е същата? Струва ми се, че и нейните коси бяха златисти. Да, да… Спомням си… — Младежът се замисли, приближи до огледалото и за първи път в живота си се огледа в него.
— И какво направи после?
— Чаках я, но тя не се върна. Кристо, нима тя никога вече не ще дойде на брега?
„Май че е добре това, дето му харесва тази девойка“ — мислеше Кристо. Колкото и да хвалеше града, досега той не можа да придума Ихтиандър да посети Буенос Айрес, където Зурита лесно би могъл да отвлече младежа.
— Девойката може и да не дойде на брега, но аз ще ти помогна да я намериш. Ще облечеш градски костюм и ще отидем заедно в града.
— И ще я видя ли? — възкликна Ихтиандър.
— Там има много девойки. Може би ще видиш и тази, която седяла на брега.
— Да вървим още сега!
— Сега е вече късно. Не е лесно да стигнем до града пешком.
— Аз ще преплувам с делфина, а ти ще тръгнеш по брега.
— Колко си бърз — отговори Кристо. — Ще тръгнем заедно утре на разсъмване. Ти ще изплуваш в залива, а аз ще те чакам с костюма на брега. Пък и костюм ще трябва да се намери. („През нощта ще успея да се срещна с брат си“ — помисли си Кристо.) И така, утре на разсъмване.
В ГРАДА
Ихтиандър изплува от залива и излезе на брега. Кристо го чакаше вече с бял костюм в ръце. Ихтиандър погледна костюма така, сякаш му бяха донесли змийска кожа, въздъхна и почна да се облича. Индианецът му помогна да си завърже връзката и като огледа Ихтиандър, остана доволен от вида му.
— Да вървим — весело каза Кристо.
Индианецът искаше да порази Ихтиандър и го поведе по главните улици на града — авеню д’Алвар, Вертис, показа му площад Виктория с катедралата и кметството в мавритански стил, площада Фуерто и площада Двадесет и пети май10 с обелиска на свободата, заобиколен с прекрасни дървета, както и двореца на президента.
10
На 25 май 1810 г. провинциите Ла Плата образували революционен съюз — „Хунта“, арестувани били представителите на местната власт, провъзгласено било местно правителство и обявено отделяне от Испания. Б.а.