Още един удар, ручейчето набъбва. Все още безмълвно, то бяга между стъпалата на мъжа, застанал сега с лице към слънцето и равнината. Водната повърхност наоколо се раздвижва, а движещата се вода е нещо съвсем различно от неподвижната. Силата й е друга, молекулите й се трият в молекулите на леда и ги откъсват. Хо-о-п, пада разклатило се ледено късче и безмълвието се сменя с едва чуто шумолене. Хо-о-п, отчупва се мъничък леден блок!
Ручейчето заговаря, зашуртява, става два пъти по-широко.
А мъжът — на кой бряг да остане?
Изборът е изключително важен, въпреки че човекът и не подозира за това. Ако остане на дясната страна, ще стане родоначалник на норманите, които ще населяват неприветливите фиорди на Скандинавия, ще гледат на хоризонта брезовите гори на Гренландия, ще стъпят в Америка. Ако застане от лявата — мъжът ще сложи началото на славянския корен, неговите далечни правнуци ще издигнат златоглавия Киев, столицата на древната Рус. Някои от тях в страшната за руския народ есен на 1240 година ще гледат как на ниския бряг на Днепър се събират подвижните широколики конници с дългополи кожуси и големи тривърхи шапки — това са отряди от неизчислимите пълчища на Батий. Но ще се скрият в горите, ще оживеят, а семето и страстта си ще предадат на оня, който в розовата утрин на Куликовско поле… Всичко това ще бъде, ако мине отляво. А вдясно — го чака бързоходен остронос дакар, непрестанно скърцане на весла, пенлива морска вълна, а после овце на планинска ливада, безумието на Едуард Мунк, къщичка край прозрачно езеро и музиката на Григ.
Удивителна алтернатива, а вариантите се определят само от една-единствена крачка.
Надясно или наляво?
Мъжът прекрачва вдясно и се приближава до своята другарка. Сънят й е лек, тя се събужда веднага и става освежена, силна, готова за действие. Но наоколо просто няма какво да се прави и двамата застават край ручея. Наистина това вече не е ручейче, а ручей, който с всяка изминала секунда се разширява и се превръща в стремителен поток. Струята, широка около метър и половина, прехвърля ледения насип и се разлива надолу по гигантската чаша. Скоро и там започва да се очертава руслото на течението.
Сега, дори и да поиска, мъжът не би могъл да спре, да прегради пътя на бягащата вода. Промениха се пътищата на течението в морето, разбудиха се сили и да се обуздаят бе невъзможно.
Мъжът прескача на другата страна, после обратно и отново оттатък. От ледения бряг се отчупва още едно парче и се мярва във водопада. Потокът става още по-широк, шуртенето се сменя с бучене.
Мъжът вика жената при себе си, тя пристъпва към струята, измерва я с поглед и клати глава. Водата си е направила път, стича се по тясна клисура, като всяка минута я разширява и задълбава. Потокът е разделил склона на две, расте и се подхранва не само отгоре, а залепен и набъбнал, топи и завлича леда по пътя си.
Ами вълците? Къде ли останаха те?
Ето я глутницата, само на стотина крачки по-надолу. Досега хищниците не бяха идвали толкова наблизо през деня.
Зверовете са отдясно и бавно отстъпват пред течащата вода. Значи, хората трябва да минат вляво.
Мъжът сграбчва хвърлените на брега кожи и прескача с тях потока. Посочва вълците на жената. По-бързо, по-бързо, иначе ще стане късно!
В това време от ледения насип се откъртва още едно парче. Потокът се разлива, напорът става все по-силен.
Жената се колебае, преценява разстоянието, след това се отдръпва назад, за да се засили. Няколко бързи крачки, скок. Кракът й стъпва на самия края на брега, ръцете махват във въздуха и жената пада във водата. За броени секунди водата я отнася на десетина метра. На широкото тя се задържа и става. Водата стига до коленете й, тя не смее да пристъпи, наклонила се е напред. Студените струи неумолимо подкопават дъното под краката й и тя едва се крепи.
Денят е все така светъл. Нищо не засенчва слънцето и то залива с ослепителна светлина целия склон, необхватната повърхност на реката и ледения блок, който се завърта царствено и се понася към устието на реката.
Мъжът захвърля копието и брадвата. С два дълги скока се спуска надолу, пада, скача отново, устремен към жената. Вече са заедно, вървят ръка за ръка. За щастие тук реката се разлива върху малко плато. Леденостудената вода стига до кръста. Минутка отдих и отново нататък, наляво. Дълбоко е. Жената изведнъж потъва цялата. Мъжът се опитва да я задържи и също изчезва под водата. Въртопът ги влачи по дълбоката вдлъбнатина.
Реката става все по-пълноводна и по-бърза.