И ето сега нова катастрофа, климатът отново се променя — този път под влияние на отиващия си ледников период.
А какво управлява вледеняванията?
Процесите, извършващи се в Земята.
Може би промените в слънчевата активност.
А вероятно и периодичното (през 300 милиона години) изхвърляне на гигантски маси вещество от центъра на Галактиката.
Не е изключено и въздействието на други галактики и техните купове върху тази, в която се намираме ние, върху този звезден куп, в който се намира нашата родна Галактика.
Мащабите са грандиозни, но нека това не ни плаши. Напротив, прекрасно е, че нашата историческа съдба е свързана и зависи от толкова много неща. Издигат се планини, изригват вулкани, гората зеленее, сияе слънцето, звездните хороводи се въртят по орбитите си и всичко това влияе върху човека. Значи, ние не сме отцепници, поели встрани сами за себе си, а сме жива част от онова безкрайно цяло, наричано от нас Вселена.
Ето ги двамата на самия край на задоблачното море. Това, което ги е довело тук, може би е започнало в далечния Космос, сред недостъпните звездни рояци.
А те, самите, те какво са направили?
Ледникът, покриващ северната част на Европа, се е топял цели хилядолетия. Пълната със снежна вода чаша е образувала огромен хладилник, определящ климата на материка. И ето — един удар с брадва, струйката се превръща в ручей, в река, в огромен водопад. Той ще гърми като сто Ниагари седмици, месеци, десетилетия.
Чувате ли как в тътнежа на падащата вода се преплита зовът на дълги тръби? Това е Спартак, повел въстаналите роби от подножието на Везувий.
Различавате ли сред грохота на разпенените струи викове и конски тропот?… Виждате ли вдигнатата ръка на воеводата Боброк? Руските войски са притиснати към брега на Непрядва, окървавеният княз Дмитрий е паднал на тревата. Но Резервният полк е свеж, мечовете блясват на слънцето, стремително се издига хоругва, юздите са отпуснати, земята потреперва.
Вече всичко е тук… Падащите водни маси набелязват съвременната брегова линия на Балтийско море, те ще потекат към Атлантика, ще се смесят с нагретите от слънцето вълни и Северът ще се затопли. Екваториалните ветрове ще се освободят от натиска на вечния антициклон, ще завият към вътрешността на континента и ще занесат там океанската влага. Хилавата полутундра ще се смени с дъбрави, над цветята ще забръмчат пчели, стадата едри животни ще се придвижат на изток и в Европа принудително ще се извърши великата промяна — от лов човекът ще премине към земеделие… от събиране на храна към нейното производство.
Да можеха жената и мъжът да знаят това!
Но те не знаят нищо, горещото слънце и белите облаци — предвестници на новата епоха — по-скоро ги плашат. С намръщено лице мъжът завързва пояса с колчана и торбичката. На мускулестото му рамо има кървяща драскотина, белег косо пресича челото му.
Жената сгъва пиките и ги мята на гърба си. Тя кимва на мъжа — думите не биха се чули през оглушителния рев на водопада, и двамата тръгват по новия си път край брега на морето, нататък към хълмовете, които ограждат наводнената равнина. Те вървят надолу по склона. Мъжът спира и хвърля последен поглед към необхватната повърхност на ледения океан. Устните му са стиснати, веждите свъсени, за миг в очите му проблясва гордо и горчиво предизвикателство — все пак двамата стигнаха до края. Не са виновни, че по-нататък път няма.
И ето хората се отдалечават от нас. Много бавно, минава повече от час, докато се превърнат в петънце на фона на ледовете и снега. Петънцето става все по-малко и по-малко, накрая изчезва съвсем. Двамата тръгнаха на юг, към бъдещата скитска степ, към славянските гори, към дълбините на времето и пространството.
Заминаха, но няма да загинат, ще се върнат. Тяхната кръв, просмукала се през хилядолетията, се е вляла във вените ни. Край брега на създаденото от тях море ще заплават кораби, ще се разположат дворците на Петербург. А после — Сенатският площад, щурмът на Зимния, тежките боеве на Ораниенбаумския плацдарм през 1941 година, крайцерите на Кронщатската крепост ще стрелят с най-големия калибър по фашистките танкови дивизии на Гот, на края над Нева ще излетят ракетите, отбелязващи пробива на блокадата.