— Ето ги! — каза Карл и извади от джоба си стар револвер.
— Това е насилие! Ще викам за помощ!
— Викай! Повикай ей онези! — И Карл показа пътниците, спящи на земята до тях. — Или тези другите!…
Пилотът и механикът оглеждаха смаяно спящите хора.
— Добре!… — рече механикът и вдигна рамене.
Качиха се бързо. Апаратът забръмча…
И отново долу се разстла широкият пъстър килим с опънатите нишки на железопътните линии, със синята дантела на лъкатушните реки и пъстрите петна на градовете.
Половин час мина в мълчание. Изведнъж, погледнал през прозореца, Карл скочи и се развика. Шумът на мотора заглушаваше гласа му, но когато Карл показа часовника си и слънцето, Вагнер разбра: полегатият слънчев лъч осветяваше кабината отляво. В този час, ако летяха право на изток, слънцето трябваше да бъде отдясно.
Карл се промъкна до пилота и раздруса рамото му, като показваше слънцето. От своя страна пилотът му сочеше картата и се опитваше да се оправдае — летял по познатия път за Кьонигсберг, а оттам щял да следва маршрута Ковно-Смоленск-Москва. Не можел да лети направо на изток. Пътят му бил непознат. Местата за кацане били неизвестни…
Карл не прие никакви обяснения. Извади револвера, размаха го заплашително под носа на пилота и прекара с дулото му по картата права линия на изток.
Пилотът сви презрително рамене и предложи с жест на Карл да заеме мястото му. Тук, на височина петстотин метра, поел в ръцете си управлението на апарата, пилотът не се страхуваше много от заплахите на Карл.
Но Карл извика в ухото му:
— Няма да ви убия сега, а в мига, когато аеропланът докосне земята!
Пилотът настръхна, прехапа устни и изви волана. Апаратът се наклони на едната си страна, направи остър завой и пое на североизток.
Когато прелитаха над Бромберг, пътниците забелязаха движение по улиците му.
— Събуждат се!…
Карл погледна Вагнер и поклати многозначително глава. Професорът поиска да обясни, че Бромберг се събужда по-рано от сън, защото там по-рано са гълтали хапчетата. Берлин, изглежда, още спи, макар че и той ще се събуди скоро. Но шумът на мотора му пречеше да говори и Вагнер само показа с ръка спящия Таубе.
И отново мълчание. От време на време им се струваше, че аеропланът стои на едно място, а земята бавно пълзи. Карл задряма…
Но Вагнер зорко гледаше напред. Изведнъж Карл се събуди от лакът в хълбока. Възбуденият Адолф му сочеше нещо през прозореца.
Карл се взря в далечината, но не можеше да разбере за какво става дума. Вагнер му подаде намерения в кабината бинокъл и му посочи бялата къщица в окрайнината на гората. Карл насочи бинокъла и изведнъж шумно пое въздух.
Край граничния стълб се развяваше червено знаме.
— Спасени сме! — викна той и размаха бинокъла пред прозорчето.