Алекс Мандевил обезшуми стените на мазето си и конструира вътре специален стол с ремъци, заварен за пода. После от заложна къща си закупи пистолет за двеста долара — сто за пистолета и сто рушвет на продавача: не го е чувал, не го е виждал. От някакви млади нахакани негри се сдоби със заглушител за петдесет долара и започна да прилага мечтите си на практика. Издебваше бъдещите си партньори в тъмните улички, зашеметяваше ги със здравия си юмрук и ги отнасяше с колата вкъщи. Завързваше ги за стола, изчакваше ги да дойдат в съзнание и им обясняваше правилата на играта. Винаги печелеше. Винаги. После застрелваше жертвите, напъхваше ги в чували за боклук и ги изхвърляше в различни контейнери из града. Пуловете, които слагаше в устата им, представляваха своеобразна символика — така Алекс искаше да покаже, че ако не в този, поне в задгробния живот партньорите му може би щяха да се научат да играят Го. Полицията беше безсилна, не можеха да му хванат дирите, колкото и да разследваха. Така той се чувстваше недосегаем — като бог.
Джон Ласитър чакаше своя колега — следователя — в малък закътан бар, да обсъдят случая. Той трябваше да дойде всеки момент, но както винаги нещо го задържаше извънредно.
Колин Байрън пристигна с половин час закъснение, а настроението му беше паднало до абсолютната нула. Някакъв безработен пуерториканец, живеещ на семейни начала с мексиканка, се беше напил и наръгал няколко пъти благоверната си. Пуерториканецът бе закопчан, а следовател Байрън — повикан да огледа местопрестъплението и да направи снимки.
— Когато бях малък, мечтаех да стана фотограф — вместо поздрав заговори Колин и се тръшна на стола до инспектора. — Веднъж да се пенсионирам, няма да пипна фотоапарат до края на живота си.
Вместо отговор Джон побутна към него бирата, която сервитьорката току-що бе донесла.
— Отпусни се, аз черпя. Имаш нужда да се разтовариш.
Следователят измърмори:
— Даже и след работно време пак говорим за работа… Както и да е. Да направим равносметка — какво имаме до момента?
Джон извади от чантата до стола папка, в която беше нахвърлял всичко известно по случая, както и карта на централната част на града, на която бяха написани с червено мастило няколко цифри.
— Виж, Кол, отбелязах с червено местата, където са намерени жертвите. Не намираш ли някаква закономерност?
Байрън погледна картата:
— Ами да! — възкликна Колин. — Това съм го виждал вече. Хммм… Имаш ли химикалка?
Инспекторът му подаде химикалката си и Колин написа още четири цифри върху картата:
— Не разбирам — поклати глава Ласитър.
— Виж, Джон — започна Байрън, — отбелязах квадратите, в които предполагам, че ще бъдат намерени следващите жертви.
— Как разбра? — недоумяващо го погледна инспекторът. — Каква е логиката?
— Нашето момче — Арлекина, освен че е майстор на Го, е и почитател на източните философии. Тук виждаш пред себе си магическия квадрат, чиято логика Арлекина следва. Този квадрат в китайската традиция се нарича „Лошу“ или „Откровение от реката Ло“. Според легендата от реката Ло преди хиляди години изплувала костенурка, върху корубата, на която бил изписан магическия квадрат.
— И в случая какво е откровението, хм… — Ласитър се замисли. — За Лос Анджелис.
— Ако разгледаме територията на Лос Анджелис като квадрат 3х3, разделен на 9 зони, след това поставим в отделните зони жертвите по ред на номерата, тогава се получава магическият квадрат 3х3, при който сборовете на числата по хоризонталите, вертикалите и диагоналите са равни на 15.
— Да… Започвам да разбирам. Но защо убийствата се извършват точно на всеки 64 дни?
— Мисля, че тук навлиза нов фактор — замислено каза Байрън и отпи от бирата. — И Дзин.
— Какво е И Дзин?
— Това е китайската „Книга на промените“ — древен китайски писмен паметник. Съдържа система от графични фигури, наречени хексаграми. Те представляват комбинации на 6 цели или прекъснати линии. Хексаграмите са 64 на брой и към всяка има коментари.
— 64? — възкликна Джон. — Точно на всеки 64-и ден той взима нова жертва!
— Да — поклати утвърдително глава Колин. — Хексаграма 63 е „Това е вече краят“, но хексаграма 64 е „Все още няма край!“.
— Добре де, но каква е връзката на магическия квадрат с Го?
Колин изгледа инспектора изпод вежди.
— В китайската традиция магическият квадрат визуално доста напомня на Го диаграма, защото той се представя с фигурни числа, при което четните са черни, а нечетните са бели. Ето така изглежда този квадрат:
Следователят набързо начерта следната схема: