— Вече не. Но дори да си прав, има тридесет хиляди души на Елзивър, които трябва да бъдат убедени.
— Те щяха да се предадат, ти провали единствения ми шанс!
— Те нямаше да се предадат. Сега те вече знаят, че ти си недоволен. Досега те никога не са и сънували, че Рагузник може да бъде нещастен, да създаде проблеми.
— И какво като вече знаят? Сега просто ще си наемат Другоземец, когато се наложи.
Ламорак уморено поклати глава. Той беше мислил върху това през горчивите последни часове.
— Фактът, че знаят, означава, че Елзивър ще започне да мисли за теб, някои дори ще се запитат дали е правилно да се отнасят така с тебе. А ако се наемат Другоземци, те ще разкажат навсякъде какво става на Елзивър и Галактическото обществено мнение ще се окаже на твоя страна.
— Е, и?
— Положението ще се поправи. По времето на сина ти нещата ще бъдат много по-добри.
— По времето на сина ми — пророни Рагузник. — А можех да го имам сега. Е, аз загубих. Връщам се на работа.
Ламорак изпита огромно облекчение.
— Ако Вие, сър, дойдете сега тук, ще получите работата си, а аз ще Ви помоля за честта да Ви стисна ръката.
Лицето на Рагузник се озари от мрачна гордост.
— Наричате ме „сър“ и предлагате да ми стиснете ръката. Гледайте си работата, землянино, и ме оставете аз да си гледам моята, защото няма да стисна Вашата ръка.
Ламорак се върна по пътя, по който бе дошъл, облекчен, че кризата свърши, но някак странно подтиснат. Той изненадан спря, откривайки, че коридорът е преграден с кордон и не може да се продължи. Ламорак се огледа за други пътища, но беше стреснат от силен глас над главата си:
— Д-р Ламорак, чувате ли ме? Говори Съветник Блай.
Ламорак се озърна. Гласът идваше от някаква комуникационна система, но самият говорител не се виждаше никакъв.
— Нещо не е в ред ли? — извика той. — Чувате ли ме?
— Чувам Ви.
Инстинктивно Ламорак изкрещя:
— Има ли някакъв проблем? Пътят изглежда блокиран. Да не е нещо свързано с Рагузник?
— Рагузник се върна на работа — дойде гласът на Блай. — Кризата е преодоляна, а Вие трябва да се приготвите за заминаване.
— Заминаване?
— Да напуснете Елзивър. Корабът Ви се подготвя.
— Но почакайте малко! — Ламорак беше объркан от неочаквания развой на събитията. — Аз не съм завършил със събирането на данните си.
— Не мога да Ви помогна — каза гласът на Блай. — Ще бъдете насочен към кораба, а принадлежностите Ви ще бъдат изпратени от серво-механизъм. Надяваме се… Надяваме се…
Нещо взе да се изяснява на Ламорак.
— Надявате се какво?
— Надяваме се, че няма да направите опит да се видите или да говорите директно с никой Елзивърианец. Също така се надяваме, че няма да се опитвате да се върнете никога вече на Елзивър. Ваши колеги ще бъдат добре дошли за събирането на останалите данни, ако е необходимо.
— Разбирам — каза Ламорак глухо. Неочаквано се беше превърнал в Рагузник. Той беше боравил с неговите уреди, които обработваха отпадъците. Беше отхвърлен от обществото. Беше гробар, свинар. Беше…
— Довиждане — каза той.
— Преди да Ви изпратим, д-р Ламорак — каза гласът на Блай — от името на Съвета на Елзивър аз Ви благодаря за помощта Ви в тази криза.
— Няма защо — отговори Ламорак горчиво.