- Не точно сега. Днес той отива на лагер.
- Наистина ли? Ще ходиш на лагер? Къде? Кой лагер?
- Уасакний - отговори Джак.
- Толкова е вълнуващо... Не те е страх, нали? Не се страхувай, няма от какво да се страхуваш.
- Не ме е страх.
- Добро момче... О, ти си толкова красив... - Дий се обърна към Бекер и Карин. Влагата в очите ѝ бе замъглила искрящия син цвят. - Голяма щастливка сте. - Тя докосна ръката на Карин. - Нямате представа колко сте щастлива. О, бих желала той да е мой!...
- Да, той е чудесно момче - съгласи се Карин.
- Надявам се, че истински го цените - продължаваше Дий. - Не трябва да го държите заключен на задната седалка със затворени прозорци.
- Знам - заоправдава се Карин. - Той не е заключен. А и прозорецът е отворен.
- Не е лесно да се мисли за всичко - каза Дий покровителствено. - Особено ако майката работи и трябва да го води на работа със себе си.
- Не го водя на работата си. Ние сме на път към лагера... - Карин се спря: реши, че единственият начин да запази достойнството си, бе да замълчи.
- Сигурна съм, че полагате всички необходими усилия.
Дий стисна ръката ѝ с известна доза презрение и се обърна рязко към Бекер. Сълзите ѝ като че ли се бяха изпарили за секунда.
- А какъв е вашият принос? - запита тя с усмивка.
- Просто се мотая наоколо - отвърна Бекер.
- Те вършат това най-добре, нали? - обърна се Дий към Карин.
Все още засегната от загатнатата критика на родителските ѝ умения, Карин не допусна да бъде включена в игрите на Дий. „Жената е самовлюбена флиртаджийка - помисли си тя. - Без задръжки пуска в ход пресиления си чар към всеки, попаднал на пътя ѝ, бил той мъж или жена.“ Тя манипулираше с него като с бейзболна бухалка и при жените той нямаше голям успех, но при мъжете явно печелеше по точки. Карин с раздразнение забеляза, че Бекер се хили почти толкова широко, колкото и жената.
- О, добре тогава, хайде, елате и ми помогнете да се измъкна оттук - каза Дий на Бекер и отново се впусна в действие като внезапно развита пружина: изтича нагоре по стъпалата и изчезна в канцеларията, преди Бекер или Карин да успеят да реагират.
- Тя, изглежда, действа по своя собствена програма - подхвърли Бекер все още с усмивка.
- Намираш я и забавна, така ли?
- Смятам, че ме харесва, какво ще кажеш? - запита Бекер.
- Смятам, че тя има нужда от валиум.
- Признай, че е по-забавна от едно джудже.
Бекер и Карин последваха Дий към канцеларията и още пред прага установиха, че тя е вече влязла в гръмогласна разправия със собственичката на мотела.
- Прекалено късно ли е просто да се обърнем и да офейкаме? - прошепна Карин. Бекер се захили язвително и с нисък, демонстративен поклон я покани да влезе преди него в канцеларията.
* * *
Аш изми щателно момчето, въоръжен с пластмасови ръкавици, както го беше учила Дий. Той седна във ваната с момчето, придържаше тялото му с една ръка, а с другата сапунисваше и търкаше. Изчисти ноктите му с една от пилите на Дий. Изми ушите му, последните сълзи, миризмата на страха. Когато свърши, остави го във ваната, за да попие водата последните следи от краткия му земен път и страдания...
Облече се и зачака търпеливо Дий да се върне вкъщи в отговор на телефонното му обаждане. Установи, че нс може да се потопи в историите по телевизията, умът му непрекъснато се отклоняваше към момчето във ваната. Той държеше талисмана на Боби в ръка, стискаше го за късмет, надяваше се, че той някак ще прояви силата си и ще промени нещата. Момчето бе настоявало, че талисманът винаги му е носил късмет: може би сега ще донесе късмет и на него? Аш търкаше монетата между палеца и показалеца си, вглеждаше се напрегнато в лика на мъжа, гравиран на нея, чудеше се кой беше той и откъде има силата да раздава късмет.
* * *
Когато Дий пристигна, Аш беше на вратата. Тя веднага схвана положението и не го разочарова: както винаги знаеше точно какво трябва да се направи.
- Сложи си ръкавиците и го напъхай в торбата - нареди му тя с отривист, властен глас. Погледна през спуснатите щори към групичката, която се съвещаваше пред мотела. Реджи говореше и сочеше към бунгалото на Дий.
- Когато завлека всички в канцеларията, ти разчистваш торбата оттук, ясно ли е?
- Да, Дий.
- Замъкни я до магистралата, но я прикрий добре. Не искаме никой да я намери точно сега. Ще я вземем довечера, когато си тръгнем.
- Няма ли да се връщаме повече?
- Престани да хленчиш, Аш - изгледа го тя строго. - Трябва да действаме бързо. Слагай си ръкавиците и не се мотай. Когато ги прибера в канцеларията, излизаш от вратата и се вмъкваш в гората с чувала колкото е възможно по-бързо. Разбра ли?