- Да, Дий.
Тя го погледна със свирепо искрящи очи, задържа вниманието му.
- Кого обичаш? - запита тя.
- Тебе, Дий - усмихна се Аш.
Дий се изплъзна през вратата. Аш си постави нов чифт пластмасови ръкавици, вдигна чувала за отпадъци от пода и отиде в банята. Излезе, като крепеше нежно тялото на момчето в чувала. Погледът му попадна на талисмана, който лежеше на пода до леглото, там, където го беше изпуснал.
Не му се стори правилно да го задържи. Боби го обичаше толкова много... Кой знае? Може би талисманът ще продължи да му носи щастие... Аш не бе особено сигурен, но знаеше, че монетата принадлежи на Боби и няма право да я задържи, колкото и да му се искаше.
Развърза чувала и внимателно постави в него монетата от половин долар с образа на Кенеди заедно с верижката към нея. Върза отново торбата и занадзърта през щорите към хората, събрани пред канцеларията. Дий се наведе отначало към колата и най-сетне заговори с мъж и жена, които Аш никога не бе виждал по-рано, после се вмъкна бързо в канцеларията.
Мъжът и жената стояха и говореха отвън и Аш пожела силно те да влязат след Дий в канцеларията. Желанието му се сбъдна. Те влязоха и Аш се запита дали талисманът на Боби не прояви силата си още веднъж. Още един последен жест...
Аш вдигна чувала с две ръце и се плъзна през вратата към горичката, която го очакваше само на няколко стъпки зад бунгалото.
* * *
От задната седалка на колата Джак забеляза как от крайното бунгало се измъква тромав мъж, оглежда се тревожно по посока на канцеларията и забързва към дърветата отзад. Мъжът носеше чувал за отпадъци, но някак странно: сякаш в чувала нямаше боклуци, а нещо друго. Той го беше обгърнал нежно с две ръце, като че бе някакво съкровище. „Или бебе - помисли си Джак. - Бебе в чувал.“ Джак хареса мелодията на фразата, липсата на смисъл. Тя бе от вида безсмислици, върху които Бекср с удоволствие импровизираше и се шегуваше с момчето. „Пука на обувка, бебе във чувал.“ Закле се да го запомни и да го каже на Бекер, но когато двамата с майка му се върнаха в колата, вече беше забравил...
Джак гледаше как големият мъж бърза през горичката към магистралата, като продължаваше да притиска нежно чувала към гърдите си. Мъжът изчезна за миг зад ниска сграда до мотела. Когато се появи пак, чувалът го нямаше.
Големият мъж отново погледна крадешком към канцеларията и се вмъкна бързо в бунгалото. „Сякаш играе на криеница“ - помисли си момчето. Но в света на Джак възрастните не играеха детски игри. Мъжът изобщо не погледна към колата и не го забеляза, което не изненада детето. „Толкова много възрастни не забелязват децата - помисли си Джак. - Като че ли ни няма или нещо такова. Сякаш сме невидими. Или пък те забелязват и те отрупват с прекомерно внимание - като медицинската сестра, която излезе от същото бунгало.“ Джак се надяваше от сърце, че когато излезе от канцеларията, тя няма да направи нов опит да се сближи с него. Ако нещата зависеха от Джак, той би предпочел да остане незабелязан, вместо да се превръща в център на внимание. Но беше дете и никой не го питаше. Когато попадаше на ентусиаст като медицинската сестра, Джак се опитваше да се държи учтиво и да не се отдръпва и майка му се гордееше с възпитаното му поведение. Но вътрешно той се стремеше да се смали толкова, колкото бе възможно, да свие духа си в най-мъничка топчица и ако може, дори да изчезне.
* * *
Дий изведе всички извън канцеларията, завладяваща и непоколебима. Карин се бе отказала да се оправя в отношенията между Дий и Реджи. Това бе едно кълбо от обвинения и контраобвинения, понякога от интерес само за участниците в разправията. Учуди я обаче доброто настроение на Дий дори и след яростното кръстосване на шпаги със собственичката. Тя замарширува по алеята към бунгалото си с нетърпелива стъпка, поглеждайки от време на време назад, за да разбере защо другите се влачат така бавно след нея.
Само чувство за дълг принуждаваше Карин да изиграе докрай поредния фарс: дълг не точно към Бюрото (бе въвлечена против волята си в обикновена разправия между собственик и наемател, която нямаше нищо общо с ФБР), но от самоуважение - не можеше да си разреши да изглежда глупачка в очите на хората. Ще им се види по-малко глупава, ако изкара тази работа докрай, като внимава да следва правилата, вместо да се поддава на изкушението да направи каквото й се искаше. А то беше да вдигне ръце, да заяви, че е станала грешка, и да си продължи пътя. „Колко ли време съм пропиляла в живота си в опити да не изглеждам глупава?“ - питаше се тя. На Бекер като че ли не му пукаше: той с удоволствие се правеше на глупак заради Джак и печелеше привързаността му. „Ако той отговаряше за тази операция, досега щеше да е зарязал двете кавгаджийки и да е избягал“ - помисли си тя. Вероятно щеше да пофлиртува с жената, но само колкото му се харесва, а после просто щеше да си тръгне, без да го е грижа за мненията на другите. „Ако беше жена, щеше да бъде пълен провал“ - помисли си Карин.