* * *
Аш седеше на края на леглото, вторачен в пода с прилично скръстени ръце в скута. „Като чифт мечешки лапи“ - помисли си Бекер. Размерите на мъжа бяха забележителни, но той не внушаваше страх: напротив, изглеждаше хрисим като крава и точно толкова интелигентен. Дишаше тежко, като че ли току-що беше тичал или бе правил гимнастика. Бекер се опита да си представи, че сам той прекарва целия ден, всеки ден в стая с размери на бунгало в мотел. Да, по-добре е от затворническа килия, но не кой знае колко. Вътрешната битка срещу чувството за клаустрофобия сигурно не е лесна: не напразно ръцете на мъжа изглеждаха като напомпани от упорити ежедневни упражнения. Бекер с лекота си представи как той прави лицеви опори преди внезапното появяване на двама агенти от ФБР. Когато целият живот на един човек преминава в затъмнена стая, предлагаща закрила от предизвикваща болка светлина, и изведнъж в един и същ ден в странния му свят нахлува първо свадливата хазяйка, агресивна жена с развинтено въображение, която вижда отвлечени момчета под леглата и в сенките, а малко по-късно в уединения му свят се втурват две още по-авторитетни фигури, принудени по задължение да задават въпроси и да си придават суров вид, не бе за чудене, че мъжът изглеждаше зашеметен и замаян.
Това обаче не обясняваше калта по обувките му.
Бекер запита дали може да използва тоалетната и тръгна към нея, без да дочака отговор. Промъкна се край медицинската сестра, която като че ли се въртеше и обръщаше дори когато стоеше на едно място. „Затвореният живот ще бъде ад за нея - помисли си Бекер. - Защо ли е предпочела да прекарва седмици наред в тази тясна стая, когато за същия наем вероятно може да си осигури малка къща някъде?“
Дий демонстративно му даде път: изви гръб и се облегна на несъществуваща стена - сякаш се намираше в тесен коридор с размери, известни само на нея. Гърдите ѝ се допряха до Бекер, тя докосна с пръсти горната част на ръката му, като че ли да го насочи и преведе край себе си.
Дори когато влезе в банята и затвори вратата, Бекер продължаваше да усеща докосването на жената, мекото съпротивление на гърдите ѝ, допира на ръката ѝ. Като че ли през него бе преминал електрически ток и той знаеше, че това усещане бе в него, защото тя го бе поискала. Не бе необходимо да го докосва: бе го направила преднамерено и Бекер трябваше да признае, че тя постигна желания резултат. Благодарение на най-проста стратегия от нейна страна той бе престанал да мисли за нея като за още едно лице: сега я възприемаше като жена. Желана жена.
Погледна се в огледалото и се захили на себе си. „Ти, смотаняк такъв“ - помисли си той. Независимо от годините, от опита, от силната, активна връзка с друга жена, изключително задоволителна сексуално, той все още реагираше като юноша. „Страхотен, неспасяем смотаняк“ - мислеше си той, но продължаваше да се хили на отражението си. Не се осъждаше в истинския смисъл на думата.
На пръв поглед банята не правеше впечатление с нищо: разхвърляна дамска козметика и прибори, старомоден бръснач, който вероятно обслужваше и двамата, четка за коса, сутиен, увиснал от закачалката, заедно с мокра кърпа, явно използвана съвсем скоро. По долната част на завесата за душа все още проблясваха капки, разплисканата върху пода вода не бе успяла да се изпари. Ясно беше, че през последния час мъжът бе взел вана или душ: жената бе пристигнала в мотела едновременно с тях. „Странен час за къпане - помисли си Бекер, - но когато човек живее затворен между четирите стени на една стая, вероятно губи напълно чувството си за време.“ А обувките му? Никой не каля обувките си в стаята. Излиза, че е взел душ, излязъл е, отъркал си е краката във влажната пръст около бунгалото и пак е влязъл. Или е тичал навън и се е върнал, което обяснява и тежкото му дишане? Но какво значение има всичко това? Бекер не беше тук, за да дълбае в тайните на живота му: той търсеше момче, а в мотела нямаше и следа от него и, откровено казано, почти нямаше следа и от мъжа, като се изключи физическото му присъствие. Липсваше мъжки гребен - дали използва този на жената? Сред разхвърляната козметика зърна туба с крем за бръснене на краката на жената, но нямаше такава за мъжа. Може би използва нейния крем? Дали ползва сапун?