Сякаш мъжът бе включен в живота ѝ като внезапно допълнително хрумване. Като че ли той бе напълно зависим от нея и за най-дребното нещо.
Бекер проми тоалетната, за да изглежда, че наистина е имал нужда от нея, и погледна в кошчето за боклук. Там бяха нахвърляни памук и книжни кърпички, изцапани с червило, няколко парчета левкопласт, използвани и изхвърлени - изглежда, мъжът се накълцваше при всяко бръснене (напълно естествено след като не ползва средство за омекотяване на брадата си). Близо до стената на кошчето - сякаш натикано, а не хвърлено - стърчеше нещо яркосиньо. Бекер го изтегли и се вгледа замислено в детската четка за зъби в ръката си. Тя бе използвана, но не много, четината бе все още твърда, краищата - цели, неразръфани от износване и изтъркване. „Възрастната жена е права поне за четката“ - помисли си Бекер. Вярно, имаше четка за зъби - която можеше да бъде използвана и от мъжа, и от жената, разбира се, - но ако в тази стая някога е имало дете, то не бе оставило никакви други следи...
Когато се върна в стаята, Бекер трябваше да признае, че старата дама от канцеларията бе права и в друго отношение: в атмосферата на бунгалото определено имаше нещо странно. Наемателите бяха невероятно нелогично съчетана двойка: пасивният, тромав, малоумен гигант и ярката, налагаща се, сексуално вибрираща млада жена. Аш все още седеше на леглото, където го бе оставил Бекер, вторачен в пода. Жената бе ангажирана в оживен едностранен разговор с Карин, която изглеждаше като обсадена и явно търсеше начин да се измъкне. На лицето ѝ бе изписано измъченото изражение на някой, който се бе опитвал прекалено дълго да бъде учтив. Доколкото Бекер схвана, жената говореше на тема „мъже“ и невъзможността човек да ги цивилизова. За разхвърляната стая и баня например беше виновен съпругът ѝ. „Сам по цели дни тук - човек лесно може да си представи, че ще положи някакви усилия да поподреди поне малко, нали?“ Бекер си помисли, че като се вземат предвид всички неща, големият мъж се справя доста добре по отношение на домакинството. Ако самият той бе затворен по цели дни в тази клетка, сигурно щеше да се отдаде на рисуване по стените с червилото на жената. Или ще рита пръстта зад бунгалото, когато жената не е наблизо. „Или вероятно ще седя на леглото със злочестия вид на момче, чието куче току-що е умряло“ - помисли си Бекер. Ако живееше така, сигурно щеше да бъде силно потиснат.
Карин хвана отчаяно погледа му и двамата излязоха от стаята, но не преди да се извинят за притеснението, въпреки че жената изглеждаше възхитена от неочакваното разнообразие, а мъжът като че ли изобщо не ги забеляза.
Дий ги придружи до колата, облегна се пак на нея с глава, вмъкната през отворения заден прозорец, и обля отново Джак с възторжени излияния. Дори си разреши да протегне ръка и да докосне бузата му.
- Ти си прекрасен - пееше тя. - Направо съвършен!
Джак се дръпна и Бекер си спомни илюстрация от любима детска книга: вещицата протяга ръка в клетката, опитвайки се да разбере дали Хензел е достатъчно напълнял, за да бъде изяден. Спомни си, че Хензел ѝ подал кокалче, което късогледата старица приела за мършавия му пръст. Джак обаче бе принуден да подложи буза...
Карин потегли, докато Дий все още стърчеше до прозореца.
- Да се грижите добре за малкото ми момче - извика тя след тях.
Бекер забеляза в огледалото, че тя прекалено дълго гледа след тях и маха с ръка.
- Жената е луда - заяви Карин с облекчение. Най-сетне се бяха измъкнали от неприятната клопка, в която бяха попаднали. - Изглежда, ме сбърка с отдавна изгубена приятелка. За каква се мисли тя, та да ми дава съвети как да гледам собствения си син? Чу ли я? „Не трябва да го оставяш в колата със затворени прозорци.“ Едва успях да се въздържа да не я натисна до стената и да прочета правата ѝ.
- Вбеси те малко, нали?
- А ти остана незасегнат, така ли? Никога не съм виждала зрял мъж да примигва така глупаво.
Бекер се изсмя.
- Какво мислиш за нея, Джак? - запита той. - Тя се държеше така с тебе, като че ли искаше да те изяде.
- Ужасно.
- Има добър вкус към момчета, признавам - обади се Карин. - Не мога да си представя друго момче, над което самата аз да се разкудкудякам като нея. - Тя протегна ръка назад и потупа Джак. - Ти се държа много добре. Гордея се с теб.
- Странен вкус към мъжете обаче - промълви Бекер.
- Имаш предвид себе си?
- Мисля за „съпруга“.
- Едно нещо е сигурно - заяви Карин, когато влязоха в магистралата. - Не спада в категорията „средностатистическа семейна двойка“.