Выбрать главу

Карин замълча и погледна въпросително Бекер.

-      Търговските центрове имат ли свои щатни медицин­ски сестри? - подсказа той.

-      И, Малва, разбери дали търговските центрове, заме­сени в тези случаи, имат дежурни медицински сестри... Правилно. Ще бъда в колата си до около шест часа. Искам отговорите преди шест... Благодаря.

-      Хайде да не се вълнуваме предварително - обади се Бекер, когато Карин постави слушалката на място. - Първо, има един-единствен случай на серийни убийства със замесена жена - във Флорида. Второ, жена не може да изхвърля трупове от движеща се кола, докато шофира с една ръка.

-      За този подвиг е необходим мъж с огромна физическа сила.

-      Или... О, Исусе! Или двама души! Единият шофира, другият е на задната седалка и използва и двете си ръце! Кое не е в ред в това предположение?

-      Двамата души. Серийните убийци са самотници.

-      Въпреки че Удушвачът от Хилсайд всъщност се оказа екип от двама души.

-      Браун и Розенблум извършиха онези брутални жесто­кости в Ню Хейвън.

-      Дааа, и действаха години наред...

-      Ти като че ли работи по този случай, права ли съм?

-      Недостатъчно... Значи, има и такива случаи.

-      Не особено често, но ги има... но никога със смесена двойка, сигурна съм.

- Не е задължително да бъде смесена. Седиш на задната седалка, използваш и двете си ръце. И жена може да се справи.

-      Две жени?

- Защо не? Какво от това, че никога не е ставало досега?

-      Жената във Флорида: известно време е била в комбина с друга жена.

Бекер пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

-      Говори ли нещо с онзи мъж в мотела?

-      Почти не.

-      Защо?

-      Защото... Глупачка съм, затова.

-      Не, не си глупачка, Карин. Защо не говори с него? Опитай се да ми отговориш. Въпросът е сериозен.

-      Защото щом жената излезе на сцената, нещата се обезсмислиха.

-      Защо?

-      Какво се стремиш да докажеш?

-      Защо ти се видя безсмислено да го разпиташ?

-      Защото мъж и жена заедно не отговарят на нашия модел.

-      А кой ни даде този модел?

Карин замълча.

-      Не е твоя грешка, Джон.

-      Кой излезе с този модел?

-      Много от нас, всички. Стигнахме до съгласие по него много преди ти да се намесиш в случая. Този вид неща се вършат от мъже самотници...

-      Които излизат с колите си по магистралата и хвърлят торби с трупове през прозорците им? Кой убеди всички ни, че няма друго обяснение, освен да имаме насреща си силен мъж и нищо друго, та престанахме да търсим и дори да мислим за някакво друго обяснение на случая? Кой беше този гений, Карин?

-      Джон, всички бяхме съгласни с предложеното обясне­ние. Аз също го приех. Все още отговарям за този случай. Ако е направено нещо глупаво, отговорността е моя.

-      Отговорността, да. Но грешката е моя.

-      Никой не е виновен, Джон. А и ти вероятно си прав. Сигурно е сам силен мъж. Нищо още не се е случило, за да поставяме под съмнение този модел.

Бекер мълчеше.

-      Поне изчакай, докато получим сведенията от Малва, преди да се отдадеш на самобичуване. Всеки от нас ще има достатъчно време на разположение за това.

-      След като оставим Джак в лагера.

-      Разбира се.

-      Ще се върнем отново в мотела...

-      На пътя ни е - съгласи се тя. - Имаш ли нещо конкретно наум?

-      Смятам да поискам от големия мъж да ми помогне, та да си изтегля главата от задника. До такава степен съм я натикал там този път, че едва ли ще мога да я измъкна без чужда помощ. - Бекер погледна Джак, после Карин. - Извинявайте за анатомичните подробности.

-      Какво, заради Джак ли? Той ги обича. Мисли, че си много умен. - Бекер се обърна към задната седалка. Джак се хилеше с ръка пред устата. - Приеми истината, Джон - продължи Карин, - ти си роден да бъдеш баща.

-      Всяко дете има нужда от баща - тихо каза Бекер. - Независимо дали го съзнава или не.

-      О, погледни - възкликна внезапно Карин. - Виж, Джак! Ето я твоята планина.

Планинското възвишение Джеферсън се издигна вне­запно пред очите им: неочаквано и внушително прекъсване на спокойния пейзаж до този момент. Както повечето планини в Масачузетс, Джеферсън се издигаше стръмно нагоре веднага след горската ивица в подножието. За предубеденото око, свикнало със снежните върхове на Алпите или Скалистите планини, не бе нищо повече от амбициозен хълм. Но на Джак планината Джеферсън му изглеждаше огромна.