Когато се върна в колата, чу Дий да си говори с нисък, заплашителен тон:
- Гадна, досадна кучка...идва в дома ми, задава въпроси... вечните въпроси, като че ли не знам как... като че ли не съм достатъчно свястна... само те знаят как да го правят, само техните методи са добри...
Аш се плъзна на предната седалка до нея и закопча колана. Обикновено Дий не палеше колата, докато той не приключи с тази малка предпазна операция, но сега двигателят вече бръмчеше и те потеглиха, преди Аш дори да успее да се облегне.
* * *
Карин бе подозрително тиха през първите няколко километра, след като оставиха Джак в лагера. И тримата бяха понесли достойно първите минути на трескава активност, когато трябваше да регистрират Джак, да го настанят в бунгало, да го представят на възпитателите и на другите две замаяни момчета, които вече бяха там. Началото на двете седмици изглеждаше прекалено рязко и дори жестоко на Бекер: за него не бе приемливо това внезапно хвърляне на децата в напрежения от различен род и вид, преди още да са опознали разположението на лагера. Но, от друга страна, по този начин им се създаваха странични тревоги извън предстоящата раздяла с родителите им.
Когато тръгнаха по неравната пътечка към езерото, Джак разкри вътрешно то си състояние, като хвана ръцете и на двамата. Щом тънките пръсти на момчето се плъзнаха колебливо в дланта му, Бекер бе разтърсен от ударната вълна на непознато досега чувство, толкова силно, че едва не изкрещя от шока. Карин усети внезапната промяна в поведението му и го погледна несигурно. Забеляза, че се усмихва по някакъв нов, почти шантав начин, но когато го запита с очи какво му става, той просто продължи да се хили. След седмици ежедневни срещи, след неколкократно общо почистване на къщата, разказване на приказки, след внезапни кратки периоди на съветване как най-добре да решава проблемите с майка си, Джак за пръв път доброволно бе протегнал ръка към Бекер. Детската ръка в широката му мъжка длан изглеждаше толкова малка, така уязвима, че на Бекер не му се искаше да я пусне. За миг бе вътрешно разлюлян от такова силно желание да го закриля, че не искаше да допусне дори мисълта да остави Джак сам в един свят, изпълнен с опасности, какъвто е летният детски лагер. Искаше му се да обгърне момчето в здрава прегръдка и да го отнесе обратно към сигурната безопасност на колата. Искаше му се да се яви вместо него на изпита по плуване, да говори с всеки от възпитателите в лагера, за да се увери, че са наясно за какво чудесно, неповторимо дете поемат отговорност. Щеше му се да притисне всички деца в някой ъгъл и да ги заплаши със страхотни наказания, ако посмеят само да грубиянстват с Джак, да го обиждат, да го изключват от игрите си. С една дума, чувстваше се като родител, а това бе много странно и дезориентиращо: то сякаш се изду като балон дълбоко в него, обхвана и погълна всеки и всичко наоколо.
Когато погледна Карин, която държеше другата ръка на Джак, топлото сияние, което се излъчваше от него, се разшири, за да обхване и нея. Той обичаше не само това малко момче: обичта му се разпростираше извън детето и обгръщаше с лъчезарната си топлина и майка му. Даде си сметка, че чувства към нея нещо по-голямо от любов: и към нея усещаше същия подтик към закрила, както спрямо Джак. Той ще се ожени за нея и те ще отгледат детето заедно, а Бекер ще закриля и двамата от заплахите на света, били те големи или малки.
Бекер се втренчи в Карин над главата на момчето. Тя го погледна с кисело, измъчено изражение.
Бекер бе поразен от смелостта на Джак, когато той пусна ръцете им и пристъпи към възпитателя, който трябваше да проведе изпита по плуване. Изглеждаше изплашен, но нетърпелив да загърби предстоящото изпитание.
Бекер обгърна собственически с ръка кръста на Карин.
- Може ли да плува?
Карин се престори, че измества тежестта на тялото си и се извъртя, изплъзвайки се от ръката му.
- Не много добре. Страхува се от водата.
Бекер усети нервността в гласа ѝ.
- Мога да го науча - предложи той.
- Това си е моя грижа - сряза го тя и омекоти казаното, като добави: - Или ще го научат тук... Те са професионалисти.
Джак стоеше на ръба на дървената платформа, обърнал дребното си личице към възпитателя, вслушан в инструкциите му. На Бекер момчето му изглеждаше като воин-джудже, внезапно хвърлен в битка...