- He.
- Бит от някого, когото обичаш, без да знаеш какво точно си направил, за да го разгневиш толкова много?
- Казах вече: не.
- От някого, който непрекъснато ти напомня, че те обича дори докато те бие? Не? В такъв случай вероятно не знаеш кое е милост и кое не.
- За какъв дявол си го изкарваш на мене?
- И нещо друго: убивал ли си някога?
- В Кламдън? Противозаконно е. - Тий се захили, като се надяваше, че Бекер ще се присъедини към него, но той продължи с помрачено лице.
- А какво, ако си убивал, Тий? Какво, ако служебно, напълно законно, си направил дупка в нечия лайняна глава и си наблюдавал как животът му изтича от нея?
- Вероятно щях да...
- Ами ако изведнъж установиш - за твоя голяма изненада, - че извършеното не те тревожи чак толкова много? Ако откриеш, че дори като че ли ти харесва?
Тий се чувстваше така, сякаш бе притиснат в ъгъла и бомбардиран с въпроси, които го поставяха - за пръв път в живота му! - на мястото на обвиняемия. Искаше му се да се махне, но стаята сякаш се беше свила и силата на Бекеровия гняв (ако това беше гняв) го приковаваше към стола.
- Не го желаеш, не си го планирал, но най-неочаквано то е там, пред тебе, не, ти си вътре в него... Чиста случайност, резултат от нещо друго, което си вършил - но е там! Харесва ти да убиваш лайнени глави. Харесваш го с цялото си тяло и ум, и душа, то те възбужда, то те вълнува така, както нищо друго на света не би могло някога да те развълнува! Тогава какво, Тий?
- Аламинутно ще се озова при психоаналитик.
- Браво, Тий, чудесен начин на мислене. Ами ако установиш, че той е омаян от тебе и няма какво да ти предложи като изход, не знае как да те промени? Какво ще стане, ако половин дузина психоаналитици се окажат безсилни да изтрият тази възбуда, която идва при тебе само по един-единствен начин?
- Тогава ще имам проблем.
Бекер се изсмя - остро, с горчивина.
- И ще бъдеш прав - каза той. - А сега си представи, че си бил и все още си изтъкнат полицай, който се е клел да защитава закона и конституцията. Какво става, ако си шибан полицейски шеф, а имаш този малък проблем? И неочаквано попадаш на лайняна глава със същия проблем, със същата наклонност да се възбужда приятно прекалено много, когато убие някого, но с тази разлика, че не е изтъкнато ченге и местен полицейски шеф, така че шансовете му да убива законно хора са доста ограничени. И така, след като му липсва твоята лична, генетично заложена сила на волята и вроденото желание да прави добро, въпросната лайняна глава, за която говоря, се отдава на идеята да си осигурява приятни вълнения според възможностите си. Не винаги по същия мъжествен праволинеен начин като тебе, разбира се, не само чрез кървава разправа с хора в изпълнение на задълженията си, но по много по-находчиви и отмерени начини, в съответствие с индивидуалния му темперамент и личност... Например чрез бавно източване на кръвта на гостите си, както ти спомена, или като ги беси на тръбите в мазето, за да изучи анатомията им, преди да натъпче възглавници с косите им, или може би просто като ги връзва и упражнява всички пози на Кама Сутра върху телата им, преди да се почувства задължен да им запуши завинаги устата, за да си спести неизбежния смут след зверствата си. Разбери, каквито и да се странностите му, по същество той страда от същия малък проблем, който имаш и ти. При тези обстоятелства и като имаш предвид, че си шеф на шибаната полиция, а имаш вродената склонност да се разглеждаш като човешко същество независимо от малкия си проблем, не смяташ ли, че би могъл да положиш известни усилия да разбереш тези лайнени глави? Особено след като ти самият си поразен от същото, макар и в по-малка степен... Апелирам просто за някакъв вид разбиране - като към хора, които примерно заекват като теб... И понеже вникващ в тях, в състояние си да предвиждаш поведение то им и си поне една стъпка пред полицая на средно ниво, който не само че не заеква, но и се отнася към заекващите като към извънземни и следователно напълно различни видове. Какво ще кажеш?
- Трябва да е от бирата - въздъхна безпомощно Тий. - Не разбирам за какво, по дяволите, говориш...
- Останах с впечатлението, че разговаряме за лошите навици.
- ... и утре ще се радваш, че съм забравил всичко. - Тий пресуши последната от шестте кутии бира и се изправи несигурно на крака. - Беше удоволствие, както винаги - заяви той.
- Извинявай - прошепна Бекер, внезапно разкаян.
- Няма нищо.
- Нямах право да стоваря всичко това върху главата ти.