- Ще се радвам, ако мога да помогна. - Тий сграбчи стола, за да се закрепи. - Живея, за да служа. А и забравих вече какво ми наговори.
Бекер закара Тий до неговата врата, където той се обърна и постави тежка длан на рамото му.
- Не си чак такъв задник, за какъвто се мислиш - каза той.
- Откъде знаеш?
- Защото, ако беше, нямаше да се наслаждавам на пиенето с тебе чак толкова много.
- Аз съм страхотно добра компания - отговори Бекер. - Това е едно от по-добрите ми качества.
- Това е едно от качествата ти. И не те чух да заекнеш поне един път цяла нощ, така че за какво всъщност беше цялата тази патардия?
Замотка се с ключа си, като същевременно шъткаше на Бекер да пази тишина, за да не събуди жена му. Влезе в дома си на пръсти, почти свит на две.
Вътре веднага се изправи и престана да залита. Облегна се на вратата и с облекчение въздъхна дълбоко. „Не е особено хубаво - мислеше си той - да познаваш приятелите си прекалено добре.“ Най-добре е много тайни да си останат такива.
* * *
Бекер позвъни на Хемингс по директната му линия, избягвайки телефонния номератор и вписването на телефонното му обаждане в дневника там.
- Знаеш, че официално не съм ангажиран повече със случая - предупреди го Бекер.
- Отново в отпуска по болест, както разбрах - реагира предпазливо Хемингс. - Съжалявам.
- Благодаря. - Бекер се зачуди каква част от сарказма, който усети в гласа на Хемингс, е рожба на собственото му въображение. Какво ли мислеха за него колегите му? Колко точно луд бе според тях? Дали не си представяха, че от устата му текат лиги и че не може да върже връзките на обувките си? Че се поддържа с лекарства? Или просто се възползва от добра възможност да се измъкне, като запази правото си на пенсия?
- Исках да се уверя, че си запознат със служебния ми статус - продължи Бекер. - Не ми се иска да завършиш със задник в ямата.
- Оценявам, че си го помислил - отвърна Хемингс. - Какво мога да направя за тебе?
- Любопитен съм, Косматко. За случая Рейнълдс и другите...
- Не можеш да ги изхвърлиш от главата си, така ли?
- Така си е за съжаление.
- Не се извинявай. Всички се поддаваме на натрапчиви представи, свързани с даден проблем, вкопчваме се в него и не сме в състояние да освободим съзнанието си, докато не го разрешим. Ако не бяхме такива, нямаше да работим в Бюрото. Какво искаш да знаеш?
- Какви са резултатите от претърсването за изоставена униформа на медицинска сестра?
- Е - започна Хемингс и Бекер усети дори в този единствен звук събудения трепет на ентусиазма. Технически изпълнител, който с радост посреща възможността да се оплаче за проблемите си. - Работя само с карта и жълтите страници на градските справочници, както можеш да си представиш. Започнах със случая с Арпъл Уикър. Реших, че след като Рейнълдс е отвлечен само от три седмици, още е рано в някоя от фирмите за пране и почистване да се определи една изоставена униформа като такава. От случая Уикър са изминали две години. Ако досега не са обърнали внимание на изоставена униформа, никога няма да я забележат. Почнах оттам и движа напред по отношение на времето. Започнах с радиус от шестнайсет километра от мястото на отвличане (търговския център на Ъпър Садъл Ривър) и се свързах по телефона с всеки представител на такава фирма, отбелязана в справочниците на градовете в границите на този кръг. Той обхваща площ малко по-малка от 505 квадратни километра. С множество фирми и компании от този вид. Когато оттук не изскочи заек, увеличих радиуса на трийсет километра и продължих в същия дух. Не знам колко си бърз по математика, Бекер, но това увеличи площта, която трябваше да покрия, с още 1515 квадратни километра. Увеличаваш радиуса до около 50 километра, а това са още над 3000 квадратни километра площ и така нататък. Решихме да се спрем на максимален радиус от 90 километра. Огромен брой телефонни разговори.
- Добре е, че имаш на разположение специална линия за директно свързване на далечни разстояния - не издържа Бекер. Настъпи тишина и той добави омилостивяващо: - Трябва да е страхотна гадост. - Хемингс нямаше чувство за хумор.
- Отнема ужасно много време с разните подробности за това или онова.
- Изрови ли нещо досега?
- Една изоставена униформа в „Ройъл Клийнърс“ в Рамзи, собственост на някаква госпожа Хауърд Елстън, медицинска сестра с всички права. За нещастие госпожа Елстън е починала три седмици преди отвличането в Рамзи, така че според мен тя не е нашият човек.
- Продължаваш ли да работиш върху тази задача?