Когато телефонът иззвъня, Бекер точно миеше самотната си чиния от още по-самотната си вечеря. Беше си пържил пилешка наденица и бе отделил няколко минути за разсъждения по въпроса дали да прибави зелена пиперка в тигана и да направи и сос. Първоначалната му идея бе да се опита да приготви голям сандвич с наденица, пиперка и дълго хлебче от вида на предлаганите по пицариите. Но накрая реши, че не си заслужава да си дава чак толкова зор, след като приготвя вечеря само за себе си, и приключи набързо историята, като изяде само наденичката и нарече процедурата „вечеря“. Чинията дори не бе истински изцапана: бе дъвкал наденичката, като я държеше над тигана, но се залови да я мие по инерция. Мисълта да я върне неизползвана в шкафа, бе прекалено потискаща.
- Обажда се Малва - съобщи гласът по телефона и за миг Бекер си помисли развълнувано, че Карин го търси. - Синът на Карин е изчезнал.
Бекер чакаше тя да му каже, че заместник-директорката Крист желае да говори с него, и не разбра съобщението.
- Какво?
- Синът на директорката Крист е изчезнал от лагера - повтори Малва.
- Джак? - продължаваше да пита той глупаво.
- Забелязали са отсъствието му преди два часа. Засега смятат, че случаят е местен проблем. Допускат, че е възможно да се е изгубил в гората.
- Езерото - възкликна неволно Бекер, давайки израз на първата мисъл, която просвятка в главата му. Спомни са колко смело се бореше Джак с водата. И колко несръчно.
- Вероятно просто се е заскитал нанякъде...
- Разбира се.
- Децата понякога ги вършат такива - продължи Малва.
- Сигурно тази е причината - съгласи се Бекер, опитвайки се да убеди сам себе си. Мислеше за Джак, за страха му от тъмното, за противоречивите му чувства във връзка с вероятни приключения... Просто се заскитал? В тъмната гора?...
- Не познавам децата особено добре - призна си той.
- Вършат го непрекъснато, предполагам - не се спираше Малва. Бекер не успя да си спомни дали тя самата има деца или не. Джак да се заскита съвсем сам, да го няма цели два часа? Не успя да направи връзка между преполагаемата постъпка и момчето, което познаваше.
- Къде е тя? - запита той.
- На път към лагера.
- Решили са, че е необходимо да отиде до лагера?
- С впечатление съм, че тя сама реши така - отвърна Малва.
- Най-близките сили на разположение на ФБР са в Олбъни и Бостън - започна Бекер. - Ще е нужен най-малко един ден за...
- Нямам предвид помощ за намиране на детето - прекъсна го Малва. - Не знам точно какви са отношенията ви, но... Смятам, че в този момент тя има нужда от някого.
- Тръгвам веднага - забърза той. - И, Малва, благодаря ти.
- Тя е изключителна жена - заяви Малва.
- Знам.
- ... Но не винаги е толкова смела, колкото се преструва, че е.
- Малва - въздъхва Бекер, - никой от нас, не е толкова смел, колкото се преструва, че е.
* * *
Стигна до Уасакний след като претърсването бе прекратено поради тъмнината. Карин беше настанена в канцеларията на лагера, където ѝ сложиха походно легло за през нощта. Когато Бекер влезе в стаята, тя издаваше заповеди и трима души я слушаха внимателно: директорът на лагера, човек на средна възраст, койго изглеждаше малко смешноват в прокъсаните си дънкови къси панталонки и свободна трикотажна риза, и двама полицаи, които си приличаха като близнаци, въпреки различните имена на картите им. И двамата бяха тънки като винкели и лицата им бяха еднакво изострени. Бекер забеляза, че тя е забола значката на ФБР на жакета си. Запита се кога ли точно се бе преформирала от обезпокоена майка в координатор на претърсването. Карин хвърли поглед към Бекер в момента, когато той влезе в стаята, но дори не трепна. Продължи да дава разпорежданията си със същия сух официален тон. В очите ѝ не проблесна искра на разпознаване: той бе само рутинно отбелязан, сякаш бе още един възпитател, влязал да разбере докъде са стигнали нещата.
Двамата полицаи го удостоиха с по-голяма внимание: огледаха го от главата до петите, но те явно бяха изцяло под влияние на Карин и след като неговото присъствие не представляваше интерес за нея, то не интересуваше и тях.
Карин говореше спокойно, но властно. Тя осведомяваше тримата мъже за процедурите при утрешното претърсване. Обясняваше правилата за прочесването на дъното на езерото с мрежа, определяше начините на свръзка, установяваше методите на координация. Директорът нервно изразяваше съгласието си, като кимаше на всяко изречение, а двамата полицаи изглеждаха напълно покорени от привлекателната млада жена с властно присъствие и впечатляваща значка.