- Да, разбира се - отговори Бекер. - Ти си напълно оправдана да изискаш включване на щатската полиция по подозрение в отвличане. Така случаят придобива федерално значение и се превръща в случай и на ФБР.
- Благодаря - кимна тя. - Не беше чак толкова трудно, нали? За какъв дявол се правеше на идиот?
- Прекалено си разстроена... - започна той.
- Без лигавщини.
Той посегна да обгърне раменете ѝ, но тя се дръпна рязко и тръгна към другите.
- Искаш ли да проведа едно от телефонните обаждания? - запита той.
- Преди десет минути направих и двете - отговори тя. - Сега трябва да решим как да действаме, когато дойдат тук.
Блокър и Рийз се вторачиха в картите, които Карин разстла върху капака на едната от полицейските им коли.
- Районът тук поне е по-слабо населен, отколкото Ню Джърси - започна тя. - Това ще ни помогне до известна степен. - След дребното избухване срещу Бекер отново се бе превърнала в енергична професионалистка. - Тя се обърна към двете ченгета, които я гледаха с любопитство. - Щатската полиция ще бъде тук след няколко минути. Знаете какви са: веднага ще поискат да поемат нещата в ръцете си.
- Абсолютни задници - изкоментира Блокър и Рийз кимна потвърдително.
- Такива са - съгласи се Карин. - Щс се опитат да ви изблъскат настрана, въпреки че става въпрос за ваш случай, на ваша територия и вие имате абсолютно право да работите по него.
Рийз подчертаваше всяка нейна дума с енергично кимане.
- Не искам да го допусна - продължаваше тя. - Ще настоя да продължите работата си по случая заради мен. Вие познавате територията тук по-добре от всеки друг, работите по случая от самото начало. Искам ви в моя екип и няма да допусна каквото и да било ченге от щатската полиция да ви избута.
Бекер наблюдаваше как двете ченгета се хващаха на манипулациите на Карин. Знаеше, че по-късно тя ще приложи точно същото ласкателство и на щатските полицаи. Добра политика бе да се задържи всеки достатъчно заинтересуван и щастлив, но по отношение на местната полиция той знаеше, че тя има и допълнителен мотив. Може и да е вярно, че познават околността по-добре от всеки друг, но беше верен и фактът, че те по-леко ще се огънат пред силата на волята ѝ, отколкото щатската полиция. Карин ги ласкаеше сега, за да може по-късно да ги върти накъдето и както си иска. А когато този вид коткане идваше от една привлекателна жена, беше дори още по-лесно да му се поддаде човек. И двете ченгета вероятно не съвсем съзнателно подхранваха тайна надежда, че ги иска около себе си заради страстното ѝ желание да им смъкне панталоните. Не бяха толкова глупави да си разрешат да проявят инициатива: надяваха се, че този вид страст ще разцъфти спонтанно без особени усилия от тяхна страна. Карин усещаше какво си мислят и вероятно бе дори много по-наясно от самите тях: тя умееше да се възползва от сексуалните фантазии на мъжете около нея и сега не забрави да се усмихна на всеки един от тях, докато ги манипулираше успешно. Независимо от това Бекер оцени поведението ѝ като добре свършена полицейска работа.
- Смятам, че е добра идея да се включите в активна дейност, преди те да са пристигнали, нали? - Продължи, без да изчака реакцията им. - Имаме нужда от списък на всички мотели или къщи под наем в радиус на около трийсет минути шофиране оттук. Всяко място, където преминаващ пътник може да наеме стая и да си осигури някаква степен на уединение. Дори пансион с отделен вход. Всяко място, където нашият човек може да набута и задържи дете, ако не е местен жител.
- Трийсет минути шофиране?
- Не е кой знае какво. Петнайсетина минути са нужни само за слизане от планината, а и тук има обширна свободна, незастроена територия. Ако трийсетте минути се окажат недостатъчни, ще продължим ло-надалеко, но нека започнем с това разстояние.
- Ще ние нужно малко време да го обмислим - обади се Блокър.
- Е, да. Ето защо смятам, че трябва да започнете работа, преди да се появят момчетата от щатската полиция.
- Може да се направи и нещо повече - подхвърли Бекер, когато полицаите се отдалечиха, за да започнат искания списък.
- Кажи ми.
- Мисля, че този път имаме късмет... Имам предвид евентуалната реакция на Ламънт - или Ашфърд: все още мисля за него като за Ламънт, толкова дълго го наричах така, че ми се превърна в навик. Първо, няма кой знае колко места за криене, нито пък има такива, където да може човек да избяга.
- Какво искаш да кажеш?
- Цял ден вървяхме през горите наоколо. Колко зайци видя?
- Зайци? Нито един.
- А колко според теб живеят тук? Дузина? Стотици? Повече? Не ги видяхме, защото те просто седят по дупките си и се крият. Но колко, смяташ, че ще видим, ако вървим през гората, бием по храстите с пръчки и ги принудим да се впуснат в бяг?