- Забелязали ли сте деца, придружени от възрастни в този период от време? - запита полицаят.
- Кой период от време? По кое време?
- Времето, за което говорим - въздъхна уморено полицаят. Това бе петото му интервю за по-малко от час. Сякаш разпитваше хора, седнали на личните полянки пред домовете си, дали виждат наоколо трева. - Между три и половина и четири часа.
Фред реагира с грубо изсумтяване на идиотския за него въпрос.
- Искате да знаете дали съм видял някакви момчета с възрастни между три и половина и четири часа? А къде, мислите, родителите водят децата на пазаруване?
Полицаят се опита да игнорира сарказма, като се концентрира върху дишането си. Но следващият му въпрос прозвуча още по-нетърпеливо отпреди:
- Не сте ли забелязали нещо необичайно? Някакъв знак, че някой от тези възрастни е насилвал децата по някакъв начин?
- Да ги насилва? Имате ли деца? Човек трябва да ги насилва почти непрекъснато.
- Какво искате да кажете? - запита Бекер.
- Те са като диви животинчета, не сте ли съгласен? Налага се непрекъснато да ги контролираш. Или ги дръпваш рязко за ръката, или ги пляскаш по дупето - знаете какво искам да кажа.
- Да - съгласи се Бекер.
- Понякога ги стискаш за врата и ги тикаш пред себе си. Това ли имате предвид под „насилване“? - Сега Фред се обръщаше към Бекер, привлечен от инициалите на ФБР като молец, притеглен от по-ярка светлина.
- Забелязахте ли нещо подобно?
- Виждам го през целия ден. Дали съм го видял между три и половина и четири часа? Вероятно. Щом край тебе минават родители и деца, няма начин да не забележиш някакво насилване. В това няма нищо лошо - и аз го правя. Ако не издърпвам ушите на децата си от време на време, няма да стигнем доникъде вкъщи. Откровено казано, те се нуждаят доста често от бърз ритник.
- Благодаря ви за откровеността - успокои го Бекер. - Не сте ли забелязали мъже с момчета? Това едва ли е нещо обичайно.
- Да, прав сте. С изключение на съботите. Тогава мъжете с колички или с момченца са нещо съвсем обикновено.
- А днес? Между три и половина и четири часа?
- Вижте, аз не си отбелязвам какво точно кога виждам. Всичко просто минава край мене - хора, много хора. Човек забелязва истински странните или красивите, но иначе... - Той сви рамене. - Плаща ми се да продавам понички. Да, наблюдавам и хората, но не ги изучавам, ако разбирате какво искам да кажа. Докато вие от ФБР стс тренирани да наблюдавате, нали?
- Например нещо като щангист?
- Искам да кажа, че сте тренирани, щом погледнете тълпата, да отделите лицето, което ви интересува, по походката му или нещо друго, не е ли така? Вярно ли е, че само с един поглед можете да разберете дали някой носи пистолет?
Бекер погледна полицая, очите му се отправиха към кобура на пистолета, прикрепен към колана му.
- Той например носи пистолет - заяви Бекер.
Фред се засмя.
- Не, исках да кажа...
- Не сте ли забелязали някой с вид на щангист, някой особено едър, мускулест мъж, от ония, които изглеждат като напомпани отвътре?
- Това не е нещо необикновено в наши дни.
- Да сте забелязали някой от този тип с деветгодишпо момче? Това би било нещо по-различно от обикновените сцени, които минават пред очите ви ежедневно, прав ли съм?
Фред си замисли, отмести поглед от Бекер, вгледа се в някаква невидима точка в далечината и дори извади клечката за зъби от устата си.
- Не - заяви той накрая. - Не съм виждал такава комбинация.
- Да сте забелязали някакви особено силни на вид мъже със или без деца? Някакви мъже извън обикновеното?
Фред отново сви рамене.
- Какво да разбирам под „обикновено“? Тук идват всякакви мъже - тук е целият свят, може да се каже. Не, знам какво имате предвид, но не съм видял нищо подозрително.
Бекер си тръгна, но се завъртя на пета и се върна за още един въпрос. Този път полицаят дори не направи опит да прикрие раздразнението си.
- Когато дойдоха децата от училището, хората от старческия дом бяха ли си отишли?
Фред се вторачи неразбиращо в него и Бекер продължи:
- Сигурно щяхте да забележите, ако между инвалидните колички и бастуни се примесят деца. Забелязахте ли нещо подобно?
Полицаят се обърна към Бекер и за пръв път му заговори:
- Мислите, че някой го е напъхал в инвалидна количка и го е извел от центъра по този начин?