- Изглежда възможно.
Но Фред поклати глава.
- Не, старците си бяха отишли отдавна. Те се уморяват лесно, нали знаете. Или пък им става нещо, знам ли. Никога не стоят тук повече от два часа, преди медицинските сестри да откарат количките им обратно. Старците си бяха отишли преди обяд.
- Сигурен ли сте?
- Напълно. Живеех с надеждата, че ще дойдат при мене по обяд: те обичат сладките неща. - Фред говореше така, като че ли ставаше въпрос за някакъв друг вид хора.
- Кой обича сладки неща?
- Възрастните.
- А децата?
- И децата. Бях разочарован и от едната, и от другата група: никой не остави нито цент на моя щанд. Твърде голямо наблюдение. Прекалено дори.
* * *
- Винаги е така - въздъхна Карин по обратния път към Кламдън. - Затова го наричаме Ламънт: той някак съумява да остане незабележим като Сянката.
- Но той не е незабележим - отвърна Бекер.
- Разбира се, че не е. Трябва да се намери друга дума за някого, който успява да дойде, да си свърши работата сред тълпа от хора и да си отиде, без никой да го забележи.
- Виждат го - коригира я Бекер. - Но не го помнят.
- Защото помрачава умовете на мъжете.
Бекер отпусна глава назад върху възглавничката за глава и не промени позата си през целия път, като се опита да не обръща внимание на скоростта, с която караше Карин. Тя използваше колата като отдушник на гнева си и направо се нахвърляше върху пространството с нея.
- Дори не знаем дали това изчезване е работа на Ламънт - осмели се да подхвърли Бекер.
- Негова е. - Тя говореше така, като че ли думите ѝ причиняваха болка.
Бекер я наблюдаваше напрегнато.
- Може би момчето се е загубило. Може би е срещнало случайно леля си и е отишло вкъщи с нея. Може би...
- Ламънт е - заяви Карин с тон, който не търпеше възражение. - Опознах го достатъчно добре досега. Не мога да го видя, кучият му син, но го познавам. Той е бил тук днес следобед и по някакъв начин е успял да се справи и измъкне с Боби Рейнълдс. И ако късметът ни не проработи срещу всички закони за вероятностите, след два месеца ще открием Боби Рейнълдс в чувал за отпадъци. А тази самонадеяна гадина ще бъде свободна, за да го направи отново.
- В такъв случай хайде да станем късметлии - обади се Бекер.
- Какво, мамка му, искаш да кажеш? - изръмжа тя.
- Нищо - въздъхна той. - Просто се опитвам да те успокоя.
- Не го прави отново. Гневът ми е единственото нещо, което работи за мен. Повече от сигурна съм, че нямам нито една шибана улика, за която да се заловя.
- Може би той не ги извежда със себе си. Може би го прави дистанционно. Примамва ги.
- Как? Като им подсвирва като на куче? Говорим за деца, Бекер, не за кучета. Те не се откъсват просто така от групата, за да излязат от търговския център. Искам да кажа, че могат да изостанат, да се пошляят отзад, но не и чак толкова далеко.
- Колко далеко се шляят?
- Това пък какво е?
- Не се вбесявай срещу мен, опитвам се да помогна. Признавам, че не знам много за децата. Ти си експерт по момчетата на тази възраст. Зададох ти сериозен въпрос. Колко далеко си позволяват да се отделят от групата, на какво разстояние си разрешават да се влачат отзад? Да приемем, че виждат нещо силно увличащо като... като какво? Какво би увлякло сина ти?
Карин натисна ядно клаксона на колата пред тях, която се осмеляваше да се движи в централната лента с по-малко от сто и трийсет километра в час. Колата подскочи стреснато и премина в дясната лента.
- На тази възраст? Нещо, което да го измъкне от групата на приятелите му?... Спортна звезда може би? Майкъл Джордън? Откажи се. Ако някой толкова известен е бил в търговския център, щяхме да знаем. А дори и в такъв случай синът ми няма да се отдалечи от приятелите си, без да им каже, нито ще излезе от центъра.
- Възможно ли е да се отдалечи достатъчно, за да се отдели напълно от групата? Мисълта ми е следната: ако приемем за миг, че вижда нещо силно увличащо в далечината, независимо какво е то?
- Възможно е, предполагам, но на тази възраст той силно обича приятелите си. Не е за вярване, че няма да каже поне на един от тях какво е видял...
- Искам да кажа, че не е абсолютно задължително да излезе от търговския център сам, нали? Или дори с Ламънт.
- Мамка му! - За секунда Бекер се изплаши, че тя ще удари спирачките, което при тяхната скорост щеше да бъде трагедия, но тя задържа колата, независимо от вълнението си.
- Само си помислих за такава една възможност - продължи той. - Не храня голяма надежда, но...