- Искаш да кажеш, че той може да е все още някъде в търговския център?
- Няма да ни навреди, ако проверим. Може да е под някой плот, в някой шкаф или малко помещение...
- Всеки магазин там трябва да има някакъв вид складово помещение. Колко място е нужно на едно деветгодишно момче? Съвсем малко.
Карин вече държеше телефона в ръка, като в същото време намали скоростта и отклони колата в дясната лента.
Продължи да говори на Бекер, докато набираше номера на офиса си.
- Мислиш ли наистина, че Ламънт ги натиква някъде, докато всичко се разчисти, и се измъква с тях през нощта?
- Не, далеко съм от такова предположение. Но смятам, че трябва да се провери.
Карин каза на Малва в офиса ѝ да почака и съсредоточи цялото си внимание върху Бекер.
- Как ще ги държи неподвижни толкова дълго? Този център не се затваря преди девет часа вечерта. Трябва да задържи момчето неподвижно и тихо цели шест часа... След което да се измъкне с чистачите. - Карин насочи вниманието си към телефона. - Малва, извикай първо шефа на полицията в Бикфорд и му предай да претърси внимателно центъра. Той ще ти отговори, че вече го е направил, но искам да го направи отново с пълен екип хора, да оглежда всяко място с размери поне... о, да кажем, пстдссет квадратни сантиметра. Кажи му да започне веднага, повтарям, целия търговски център, и събери всички хора, които можем да отделим, за да помогнат при претърсването. Обади се и на щатската полиция да изпратят свои хора за помощ. Настоявам за цялостио, старателно претърсване, Малва, ста-ра-тел-но! Искам всяко ъгълче да бъде преровено, разбираш ли? Изчезналото момче може все още да е там... правилно... Изпрати Елайъс да разпита бригадата за почистване, която идва през нощта. Трябва да са доста хора, центърът е огромен. Искам да провери внимателно всеки един, да се опита да разбере дали някой от тях е работил в някое от местата, където станаха другите отвличания. - Погледна Бекер. - Има ли още нещо?
Бекер сви неволно устни, докато напрегнато прехвърляше наум различни възможности.
- Ще ти се обадя по-късно, Малва. На път съм за къщи, ще ме намериш там към седем, ако се наложи.
- И въпреки това не е добре, нали? - каза Карин, веднага щом върна телефонната слушалка на място.
- Длъжна си да не пропускаш възможност.
- Ако ги упоява, за да не викат, трябва да има някаква суматоха в началото. Ако упойката задейства веднага, той ще трябва да ги носи на ръце до избраното скривалище. Ако пък е със забавено въздействие, момчетата ще се съпротивляват... Освен ако отиват по собствена воля в скривалището и там той ги упоява. Но откъде ще знаят къде е скривалището? Какъв е той, Хамелинският свирач? И защо никой не забелязва момче, което се намърдва в техните складови помещения или където и да е проклетото скривалище? Не е възможно да използва наркотици. Може да ги връзва и да им запушва устата, но това едва ли е поведение, което да остане незабелязано - освен ако те сами не отиват право в леговището му, което трябва да бъде достатъчно голямо и за двамата. Не върви, нали?
- И все пак си длъжна да провериш - упорстваше Бекер.
- Разбира се. - Тя удари волана с дланта си и отново влезе в централната лента, като веднага увеличи скоростта и Бекер се сгърчи нервно на седалката си.
- За секунда си помислих, че може и да сме попаднали на някаква логична възможност - простена тя.
- Разрешаваш ли ми да те помоля за нещо? — запита Бекер.
- Разбира се. Какво?
- Моля те, намали скоростта.
- Да намаля скоростта?
- На колата. Моля те, намали скоростта на колата.
Карин го погледна и се изсмя.
- Изплашен ли си?
- До смърт.
- Минала съм специален курс и по шофиране - продължи тя с усмивка. - Или нямаш доверие на жена шофьор?
Бекер забеляза, че тя не намалява скоростта.
- Нямам доверие на скоростта - заяви той. - Къде, по дяволите, е пътната полиция точно когато човек има нужда от нея?
Карин хвърли поглед иа часовника си.
- Трябва на всяка цена да се прибера до седем. Затвори очи и мисли за нещо приятно.
- Ще се опитам да си спомня молитвите си.
- Изненадана съм, че знаеш такива.
Бекер като че ли потъмня и тонът му се промени.
- О, навремето се молех много. Много...
Карин забеляза промяната и замълча. Толкова лесно се правеха грешки с Бекер. За него бе възможно да преплува през най-лоши и тежки инциденти с приповдигнат дух, пръскащ искри от остроумие и добро настроение, успешно поддържащ живеца на другите около него сред ужаси, достатъчно страховити, за да хвърлят в дълбока депресия всеки жив човек. Но когато се вглеждаше в себе си, в това, което Карин наричаше „онова гадно гнездо на плъхове“, където се криеха личните му спомени и чувства, той се променяше за секунда и започваше да излъчва скръбна ирония и тъга. Тогава думите за него автоматично придобиваха двойно значение, асоциациите му се изместваха в някаква причудлива мрачна плоскост и той възприемаше всяко най-невинно изречение като въпрос или мъчителен отзвук от миналото му.